Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Работи в областта на индивидуалното и семейно консултиране. Подпомага разрешаването на конфликти в двойката и трудности при възпитанието на децата. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

Често в писмата си хората ме питат как да се справят с детската ревност, когато се появи новородено в семейството, как да говорят с по-голямото дете.
Някои родители дори питат как да “премахнат” ревността и агресивността. Аз обаче искам да обърна внимание, че във всяко оценено от нас като деструктивно поведение се крие и градивен елемент. Агресията и ревността са естествени за всички възрасти и щом ние ги изпитваме, няма как те да липсват при децата. Важно е да ги приемем и да помогнем на детето да ги разпознава и облагородява.
За да можем ние като добри родители да заговорим за агресивността в децата ни, е полезно първо да сме приели същата в себе си и да сме открили начин да я сублимираме.
Появата на по-малкото братче или сестриче в семейството е свързано със силни и често объркващи за по-голямото дете чувства. Това е моментът, в който то за първи път открива ревността и всички, свързани с нея негативни емоции като гняв, агресия и дори омраза към новия обект на майчината любов. Тези чувства объркват детето, което е чакало с нетърпение новия член на семейството. С появата на бебето конфигурацията на родителското внимание се променя и това се изживява болезнено от всяка кака или батко, независимо на колко са години. Затова е почти невъзможно да се уцели идеалната разлика между първо и второ дете.
Дори при голяма разлика от 10 години децата преживяват “преразпределението” на майчината обич
и може да посрещат промяната с различни объркани реакции - като например да спадне успехът им в училище, да саботират семейните правила, да започнат да се държат бебешки, да се изолират или да са прилепнали за бебето и да искат да го обсебят като любима играчка. И всичко с цел да върнат погледа въру себе си.
 Не бива да се страхуваме от появата на ревността. Когато обичаме, ние ценим и пазим любовта на другия за себе си. Харесва ни, когато някой ни обгръща с любов и внимание, нормално е да страдаме, когато я губим или по някаква причина намалее. Това е естествен процес на психичен траур по загубеното. Децата също преживяват по свой начин тези моменти. Те са много сетивни и улавят всяка емоция, скрито чувство и страх. Откривайки в поведението на детето агресивна, ревностна проява, не се плашете от нея, защото така ще засилите тревогата у него, че си позволява да я изпитва. В този момент детето психически е атакувано от чувството си за вина, че ревнува от малкото бебе , но и страда по загубата на цялото внимание на любимия родител. Това е психичен конфликт и детето ще трябва да се научи да се справя. Нека родителят, знаейки какво се случва в детската душа, осъзнавайки, че това е естествен процес, да остане спокоен. Само така ще може с увереност и усмивка да предаде това спокойствие на развълнуваната детска психика. За този процес са важни комуникацията, разбирането и приятелският подход за помощ от страна на родителя към по-голямото дете. Не подценявайте децата, те всичко разбират.
Не се оплаквайте
 и не говорете лоши
неща за децата си
дори и когато ги няма и сте сигурни, че не ви чуват. Те ще разберат за тази ви нагласа и ще свържат промяната ви с появата на бебето и при тях ще се появи фантазията, че го “ругаете”, защото искате да го изолирате, че не го обичате толкова. Говорете с децата си за хубавото и за лошото, за полезното и плашещото, така ще преодолеете трудностите заедно. Винаги обръщам внимание за ценността на езика и въвеждане на детето в откровенноста на словото. Родителите да не се плашат от своите раздразнения и гневност, защото бебешкият ритъм е натоварен, но по-голямото дете не носи отговорност за това и вашето изискване и казване често “Не прави така” само го натъжава, а не му помага.
Още в процеса на бременността е хубаво родителите да подготвят детето за промяната, която ще настъпи с появата на нов член в семейството. Да му се обясни, че ще има и друго дете, което ще получава майчина любов и ласки. За детето би било хубаво да чуе в такъв момент, че обичта към него пак ще е голяма, но и по-зряла, защото то е навлязло в света на възрастните, а бебето е безпомощно и баткото или каката ще трябва да го научат на много неща.
Деветте месеца са важен период, който трябва да бъде използван за постепенно преодоляване на прекомерната привързаност на по-голямото дете към мама и за символичното въвеждане на бебето. Преди да се появи, то ще бъде припознато чрез думите, които чертаят образа. Бащата също може да помогне много в тази ситуация, когато детето иска отново да “залепне” за мама. Засилване на връзката на по-голямото дете с бащата ще намали страховете. Така може да има градивната илюзия: “Добре, мама я нямам по същия начин, ама с татко сме повече заедно, а бебето не е с него така, както съм аз.”
Хубаво е повече роднини да се включват в подпомагането на семейството. Полезно ще е за каката или баткото да започнат да прекарват повече време с таткото, с баба, дядо или друг близък човек. Това ще бъде един преходен период на установяване на липсата на майката, особено ако до този момент предимно тя се е грижила за единственото си дете. Така то ще се приучи да намира други значими обекти, които да бъдат заместители на майчината любов, да припознае други авторитети и приятелски партньорства с тях.
В очакване на бебето
майката може да въведе преходен обект - мече, кукла, одеялце или възглавничка
 за гушкане,
към които детето да пренесе любовта и ласките си. Това важи особено за малките деца, които все още са силно привързани към мама. Така то постепенно ще преодолее нуждата си от прекия телесен контакт с нея. Този подход ще бъде успешен особено ако детето вече е навършило 2 години. Ако този преходен обект носи уханието на мама и тя разкаже приказна история за него и връзката с детето, тя ще проектира себе си върху въпросната играчка. Така мечето ще е не просто плюшена играчка, а психично спокойствие и презареждане.
Важно е родителите предварително да обяснят на детето си, че ситуацията никога няма да бъде като преди и да го подготвят за вълната на неговите чувства. Така детето ще успокои своите страхове и ще разбере, че то не е по-лошо, защото понякога “мрази” бебето и не го иска. Отделяйте време да останете сами с по-голямото дете и преживейте нещо любимо заедно. Важно е в този момент мама да е само с него. Макар и за малко, влезте в неговия свят и останете там. Покажете му, че разбирате страха и гнева в него. Та нали и ние изпитваме същото като възрастни. Не се фиксирайте само в учене, свършени задачи и задължения на детето, така се губи емоционалната жива връзка.
Позволете на детето да прояви негативните чувства, така те ще намалеят и ще видите какво се случва истински с него. Така ще се научи, че оттук нататък в живота си не може да има цялата любов и тя ще се разпределя между други хора, но в това няма нищо заплашително. Това е идеята за полагане на здравословни граници. Детето ще се научи, че едно удоволствие не е вечно, че не притежава родителя, че не винаги ще получи всичко на мига.