Общественото мнение е разбунено, поне това във социалните мрежи. Стотици лайквания върху разгромяващи статуси, карикатуристи се упражняват върху дебелия задник на костинбродския славей. Телевизионни репортери рецитират патетично.
Целият проблем е, че се появили промоционални продажби на тетрадки и други ученически пособия заедно със залежали чалга дискове и тетрадки с образи на чалга певици. Сред тях и на разгологъзения Азис.
 Удар право в сърцето на духовността. Накъде отива българщината, анцуг поколението победи. Такъв е патосът на повечето коментатори, но аз не мога да разбера защо все някой в тази държава иска да нарежда на хората каква музика да слушат, какво да мислят, какво да ядат и за кого да гласуват.
Азис за мен е изтъркан травестит с наднормено тегло, чиито номера не са ми интересни. Уж е гей, ама не дотам, пее с неособено приятен фалцет и ромско вибрато. Всичките му песни са кавъри на арабски хитове, а в Ирак го продават като индийска певица?!
Песните му в България никога не стават истински хитове, но има ловко медийно поведение. Той е известен с това, че е известен, а повечето хора всъщност никога не са му слушали песните. Нещо като българската Парис Хилтън.
Комбинираната продажба е изтъркан колкото самия Азис маркетингов трик. Защо обаче той се възприема като удар по духовността? Хибрид между фолклорна и популярна музика има навсякъде по света. Тя навсякъде бива приемана иронично поради нейната елементарност. Музиката на АББА е вид шведска чалга, но това е най-известната музика на света. (Тук трябва да отворим една скоба, че освен фолклор музиката на АББА използва хармонии от немската класическа музика, които са блестящи и се възприемат като звуков архетип навсякъде в европейската цивилизация и това вероятно е причината за този успех).
 Пайнерстилът е далеч по-вулгарен от световните си аналози, но има хора, на които това им харесва. Не мога да разбера защо с ожесточение се презират онези, които имат различни музикални вкусове. Толкова е детинско - прилича ми на омразата между метъли и дискари през ранните осемдесет.
Но очевидно музиката, която слушаш, е твърде дълбок културен код. Той е по-важен за самоидентификицията на хората, отколкото материално състояние, политическа принадлежност или произход. Проблемът обаче не е, че служи за отличаване, а неистовото желание да се налага твоят вкус, а другото, различното, да бъде смачквано. Изключително брутална запалянковщина според мен. А политическата коректност, която се налага у нас, е явно фалшива. Но това си го знаем.
Защо обаче българщината се въприема като нещо толкова слабо и беззащитно, което прашките на Азис могат да запратят на майната си? Нима някой наистина смята, че млад фолкфен, след като си е купил тетрадка с образа на певеца, ще почне да се циганее - да си извади два-три зъба и да спре да се къпе. Или просто да обърне резбата?
 Поп културата съществува благодарение на системата на звездите. Ако няма звезди, няма продажби. Тетрадки има и с Майли Дестини Хоуп Сайръс, дете чудо на кънтрито. Дейността се нарича мърчандайзинг и някой човек е поел стопанския риск да отпечата тетрадки с Азис. Това обаче няма нищо общо с етническата идентификация и културния “облак”, който ни прави българи.