На 1 септември са се случили две важни неща - Хитлер навлиза в Полша през 1939 година, а онзи ден бе последният, през който се продаваха електрически крушки с нажежаема жичка.
За последиците от нападението през 1939 година какво да говорим, всички ги знаят. Малцина са тия, които обаче знаят какъв е бил поводът за обявяването на война. Това е инсценирано нападение на германското радио “Глайвиц” от преоблечени в полски униформи концлагеристи. Така Хитлер приема позата на жертва и си намира повод да нахлуе. Много хора през 1939 година вярват, че Полша е била първа.
После историческата справедливост е възстановена тъпкано и сега няма градове, които да носят имената Данциг или Глайвиц. Казват се Гданск и Гливице.
Идеята на Европейския съюз да се забрани крушката напомня нападението на Полша по последиците си и борбата на Горбачов с пиянството по безсмислието си.
Хипотетичната икономия от новия вид крушки, която би намалила въглеродните емисии, е толкова мъглява пред сложното рециклиране на енергоспестяващите крушки и неприятната светлина, която те отделят. Потребителите ще продължат да си ги купуват, а търговците ще се надлъгват с администрацията. В Германия ги предлагат като отоплителни уреди и никой не може да им каже копче. Могат и да се внасят от страни извън съюза.
Другият аргумент за новите крушки - че не изгарят, е неверен. Тези горят почти по същия начин, само дето са десетина пъти по-скъпи. Защото устойчивостта всъщност зависи от колебанията в напрежението.
Да се надяваме, че най-големият провал на ЕС ще остане борбата с крушката, а не въвеждането на еврото.
 Поуката от първосептемврийските светли дати е, че накрая винаги доброто и справедливостта побеждават.
Важният въпрос е кога идва това накрая. Дали времето е достатъчно дълго и дали когато дойде, все още има смисъл.
Затова е толкова важно присъдите на съдилищата да са бързи. Затова и решенията на съдиите в спортни състезания не се отменят, дори и после да се види, че решението е неправилно. Играта трябва да продължава.
Разбира се, най-сладката справедливост е навременната, но малцина усещат нейната благост.