Днес в моята читалня публикувам стихотворението на варненския поет Алекс Данов. В него откривам твърде неблагоприятна за отечеството ни действителност. Творбата е съвременна. Поетът я е написал през 2018 г. Но аз я намирам за актуална

ВАРНЕНСКИ МОТИВ

От руснаци Варна гъмжи.

Налитат отвред като степни оси.

Шумни, кресливи, подпийнали даже.

А няма кой дума накриво

поне да им каже.

Решавам аз да сторя това

и правя го, както винаги на своя глава.

Нали сме „Гейропа”, ги питам.

Що дирите тук?

Нима Сибир за вас не е юг?

Кокорят се диво, залитат и отвръщат в хор:

„Потому что здесь для нас почивка, одмор!”

А солист ухилен фалцет извисява:

„И здесь хорошо! И солнце нас сгрява!"

Слънце ли? Няма тук за вас „хорошо”.

Вам здесь не дано.

След "Кримнаш" у нас няма място за вас.

Я чиба оттук, „дорогые друзья”!

Для вас только чемодан, вокзал и Москва!

Поетът несъмнено е бил много гневен, когато е писал тази си творба. В нея той говори за Варна, но е факт, че руските натрапници са вече доминиращото население и на юг от моя роден град. За разлика от украинците те не продумват и една българска дума. Държането им е като на тяхната Митрофанова - руският посланик у нас. С други думи - нахално, надменно, сякаш с нещо сме им задължени. Има прости нашенци, които им се кефят, наричат ги "братушки". В този смисъл е прав поетът, когато ги съветва да си бият камшика. Много е важно поезията да е искрена. Чели сме и великият Христо Ботев, който директно някога пише: "А вий сте идиоти!" Не се е притеснявал да казва открито истината. Така пише и този варненски поет, който е все още в началото на своя творчески път. Впрочем след като прочетох стихотворението му попаднах на една статия публикувана на 2 февруари 2018 г. на сайта на Дойче веле с автор Кристиан Трипе, в която се твърди, че руснаци са изкупили във Варна и вече притежават 80 000 имота. Възможно ли е поетът Данов да е чел тази публикация и затова да е така рязък в завършека на своя "Варненски мотив"? Но дори и да не я е чел, той е видял действителността с очите си и ни я представя реалистично.

В тази действителност и аз се убедих тази година. Прекарах ваканцията в родния си град. Нямам вила, не обичам хотели. Затова и живея в апартамента на моите родители, Бог да ги прости! А това означава, че живея в един варненски квартал, като понякога отскачах и до центъра или до Морска гара. В центъра наистина гъмжеше от руснаци. И поведението им бе абсолютно същото, както го бе описал през 2018 г. варненският поет. Можех и аз да ги сиктирдосам, но не го направих. Само си позволих да попитам един от тях, защо идват и живеят в натовска държава като България. Получих следният отговор: "Защото тука няма Путин." Признавам си, че този отговор ми хареса. И все пак, и все пак...

Във Варна отвсякъде ме посрещаха надписи: скидка, одежда из кожи и меха, кожанные куртки, ресторан, руски билярден клуб "Пирамида", русскоговорящий адвокат, русскоговорящий психолог, безчет фирми за "недвижимости". И често се носи познатата ми от пионерското детство "Катюша". Влизам в ресторант – на съседните маси руска реч. В супермакета – касиерката с руски акцент. На пазара – лесно разпознаваеми тьотки се дивят на изобилието. Таксиджията ми обяснява, че турците ще превземат България. Питам го за руснаците. Млъква "деликатно". Продавачката в кварталния магазин ми казва: "Не мога да ги трая вече тия руснаци: хем прости, хем претенциозни. И нахални." Замълчах деликатно.

А иначе е добре да знаете, че в Челябинска област на Руската федерация има село с името Варна, което е административен център на Варненски район. Но в него живеят 10 пъти по-малко руснаци отколкото в нашата Варна. А името му е в памет на превземането на Варненската крепост от руските войски по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Изобщо голям е бил меракът на руснаците да превземат нашите земи. Неслучайно в една от следващите им войни с Турция, тази от 1877-1878 г., те наричат своята армия окупационен корпус, а не "освободителен", както все още мислят някои неуки нашенци. А когато отново се дотътрят в родината ни през есента на 1944 г. е ясно, че идват да ни окупират след като са ни обявили война на 5 септември. Но още по-лошо е, че тогава ни натрисат и своята комунистическа система, монтират на власт и своите марионетки, така че за 45 години ни изолираха от нормалния свят. И трябваше аз да вляза в политиката, а и още много нашенци като мен, за да поправим поразията нанесена ни от руски и български комунисти. Друг е въпросът как я поправихме. Но нали е прието да се казва, че няма безгрешни политици!? И аз казвам същото. Приятен ден!

*От фейсбук