Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Работи в областта на индивидуалното и семейно консултиране. Подпомага разрешаването на конфликти в двойката и трудности при възпитанието на децата. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център "Емпатия" за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ - Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на "168 часа" могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

 

(Продължение от миналия брой)
Еволюцията на жената създаде противоречие в нейната психичност, която прозира в думите и действията.
Поглеждайки назад в миналото, виждаме една ограничена като права, свобода и изявеност жена. Обществото бе задало конкретни рамки, в които да се движи - грижата за дома, децата, семейство и роднини, да не говори много, да не иска много...Една обслужваща роля, изцяло в услуга на другите.
Идентификацията
на жената е била подчинение, смирение
и ограничение
Имало е време, в което появата на момиче в семейството не е било голяма радост, важно е мъжката рожба, чака се "мъжкото продължение". Сякаш той износва и ражда нов живот, за да се продължи родът. Но мъжът е бил боецът за знание и свобода. Балканският нрав е суров и принципен, патриархалните отношения са оставили своето семе върху психичния свят и себевъзприемането у мъжа и жената. Дълги години последната е изтласквала свободната си воля и изява, личното желание и сила. Тази държана под похлупак енергия сега във време на други възможности се отприщва с неудържима сила като бясно куче, дълго време държано на синджир. И жената започва да иска, да търси, да се конкурира, да поглъща знание, умение, власт, да контролира чрез хистерична дипломатична сила.

Този нов образ хем привлича, хем отблъсква мъжа,

който става все по-объркан и загубващ се. Но заместването на едно поведение с крайно друго е белег на една и съща проблематика. Жената отново е незадоволена, тревожна и търсеща... Все още не е достигала до баланса между двата полюса на активно-пасивно, на приемане и отдаване, но със сигурност се върви към време на баланс.
Хармоничният образ на жената е да бъде силна в мекотата си, а не в агресивната налагаща позиция. Тя все още се бори за надмощие в мъжкия свят, който е все по-пъстър в половата си власт. В психологията на жената е закодирано да излъчва нежност, топлина, да въдворява любов, да дарява мир и грижа, да зарежда със спокойствие и да показва пътя на безусловната любов. Жената е силна с мъдростта и светлината, която предава. Мъжът е боецът и завоевателят. Така описани, двете половини приличат на белия и черния ангел, които хем имат нужда един от друг, за да се балансират енергийно, хем конфликтуват помежду си поради собствената си различност.
Това създава хаоса, противоречието и конфликтността, сред които живеем. За да се стигне до синхронно начало, трябва всяка една от половинките да стане самостойно цяло, съчетавайки в себе си бялото и черното, активното и пасивното, а не да преобладава едната позиция за сметка на другата. Когато се постигне тази здравословна цялост, хората ще са приели хубавото и лошото в себе си, ще са толерантни към различността на другия, ще пуснат контрола и ще си предават властта без съпротиви. По този начин дразнимостта и конфликтът в отношенията ще изчезне. Всеки ще е станал по-осъзнат в собственото си Аз и във връзката със значимите обекти. Разбирането за обичта ще се промени.
Да обичаш, означава
да освобождаваш,
да се грижиш така, че обичаният да не изпада в зависимост от теб - да даваш, без да очакваш, да радваш, без да изискваш, да приемаш, без да променяш, да живееш тук и сега без обвинения от миналото и страх за бъдещето... А ние несъзнавано създаваме патологичната зависима любов, която цели
другият да има болезнена
потребност от нас,
да страда, когато ни няма, да се променя партньорът, когато нещо в него не ни харесва. Искаме да ни оценяват, когато даваме, да забраняваме, за да контролираме, да ограничаваме свободата му, за да сме "вечно" заедно. Много двойки дори не си позволяват да се разделят, всичко правят заедно, сякаш се сливат, слепват се. Дори изпитват несъзнавано чувство за вина, ако си позволят да правят нещо различно от двойката, да преживеят емоция сами извън диадата-връзката. Сякаш предават другия, поражда се наказващо чувство, че не може единият да се забавлява без другия.
Боже, колко ирационални и вредни можем да бъдем. Хората започват да вършат неща, които не желаят, да бъдат на места, които не харесват, да се събират с хора, които не чувстват, да са сдържани. И това, защото са с половинката си, която е хем важна за Аз-а, но и разделител от нещо, което подсъзнателно искат да правят сами. Появяват се лъжата, фалшът в отношенията. Ако това са епизодични моменти на малки компромиси, добре, но ако те са чести, се получава проблем. И това е част от любовта, а при някои дори е разбирането за любовта? После се чудим защо сме станали толкова агресивни и защо воюваме с живота.
Част от тази война е борбата между половете, която все още присъства под някаква форма. Защо пак избираме битката? Явно механизмът за разрушение, дълбоко скрит в подсъзнанието ни, непрестанно има нужда от удовлетворяване на силата си. Битката за надмощие, кой е ПО... Архаичните страсти имат нужда да излизат на повърхността. Всичко да става като на колизеумите, хората се хранят от агресивното зрелище, зареждат се от пошлото, получават материал за говорене по масите. В каква стойност и ценност живеем? Този растящ нарцисизъм ще ни унищожи. И мъжете, и жените си имат силни и слаби страни. Важно е да се напаснем така с другия, че да има синхрон и разбиране за еднаквостта в добрите и лошите ни аспекти. Но все още се учим, за да го достигнем това разбиране, което става с трупане на опит чрез преодоляване на трудности и кризи.
Опит, който датира още от сътворяването на Адам и Ева. Но жените не предвидиха нещо много важно в тяхната обявена нарцистична еманципация, че когато те станат агресивно активни, мъжете ще станат неудовлетворено пасивни или грубо санкциониращи ги. Все крайности, които не ги удовлетворяват. Но щом другият се държи крайно, това означава, че първо ние сме станали такива.
"Внимавай какво си пожелаваш", са казали хората. Жените искаха свобода, активност и власт, добре - ето ги, но вече преминали здравата норма. Много жени, за да оцеляват, се оформят като самодостатъчни системи, засилвайки несъзнавано егото си. И какво стана, мъжете стоят пасивни и наблюдават, а жените ги търсят и завладяват. Историята за самеца, ухажващ и чакащ самката, се разми във времето и вече е на изчезване.
И мъжът стана мързелив, хареса му да си стои,
защото знае, че му се "падат" много женски,
които стоят "свободни на пазара" и той без да се бори, все някоя ще получи. Разменната монета за това стана много "низша" - за едно питие, за една дрешка, за една почивка. Любовта и отношенията във времето, което живеем, се измерват в пари и контрол, било то чрез секс или агресивно налагане. Съвсем естествено е в този си етап на еволюция да живеем в ценността на фолка и силикона, футболисти - манекени, лъскави черни коли, карани от балкански тъмни субекти, политически интриги и вечното мрънкане на българина за некадърната власт, че не е оценен, и нестихващото "немане".
Къде е духовността, личната отговорност за нашето случване и безусловната любов ? Може би това са аспектите, които ще се научим да преживяваме.