Изплува един детски спомен от Монтана. Втората половина на 40-те години на миналия век.

В центъра на градчето (около 5-6 хиляди жители), до самия площад, беше градската градина. Тя и сега е там, но с друго оформление. В нея, на дъното на главната алея, имаше голяма беседка.

Всяка събота и неделя вечер, през топлите дни на годината, там се настаняваше духовият оркестър и свиреше виенски валсове. Сигурно са изпълнявали и друго, но нямаше маршове и хора! Спокойна, празнична музика кънтеше в градчето, празнично облечени хора се разхождаха и разговаряха...

През есента на 1949 влязох в първо отделение. Към учителката трябваше да се обръщаме с "госпожо", във второ отделение тя стана "другарка"...

Духовият оркестър спря да свири. Появиха се високоговорителите, градчето кънтеше с маршове и хора. Пред градската градина, на площада, беше изградена трибуна, на която пишеше "Москва значи мир!".

*От фейсбук!