Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Работи в областта на индивидуалното и семейно консултиране. Подпомага разрешаването на конфликти в двойката и трудности при възпитанието на децата. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

Филмът "Сексът и градът" завладя женския свят и неговите героини се превърнаха в преобладаващи образи от реалността.
Жени, търсещи задоволяване на липси, на опит чрез проба - грешка, само увеличава тези липси. Много от тях бродят в нощта, търсейки забавление или запознанства с надежда да срещнат мъжа на мечтите си. Но мъжете са малко, а жените много...
И като погледнеш, свободни жени на различна възраст - какво голямо предлагане срещу малко свободно качество.
Изведнъж виждаш как голяма част от жените се превръщат в
хищници, търсещи
своите мъжки жертви
за "поглъщане"
Самите жени воюват помежду си, защото конкуренцията е голяма, а стойностните мъже са малко.
С времето психологията на жената придоби мъжки синдром. Характеристики като активност, пробивност, агресивно "проникване", рационалност и стремеж към власт са предпочитани от нежния пол.
Жените се идентифицираха с "фалоса", превърнаха се в "обезглавителки" и стремящи се към власт лидерки. Тяхната агресивна нагласа и съблазън събуди противоречиво отношение в мъжете.
Когато става дума за секс, нещата се случват лесно, но когато се заговори за връзка, проблемите и разминаването се засилват. Мъжете бягат от хищните жени, защото им създават усещане за объркване и психично кастриране.
Стига се до въпроса
кой е мъжът и
кой е жената?
Как две "активности" да останат заедно, нали ще се активира нарцистична връзка, пропита с достатъчни битки за надмощие. Жените се опитват да подчинят мъжа, показвайки, че владеят много роли и са добри в тях, започват да изискват и чрез секс да контролират. Загубили търпение или натрупали настървение за доказване, жените се превръщат в незадоволени, вечно търсещи, оплакващи се и материалнозависими.
И сред тези потребности къде остана нежността, приемането, безусловната любов и грижещата сила? Нали постоянно живеем във време на промени - политически, икономически, психологически... Защо да не кажем и на полови промени, та метросексуалността е на мода днес.
Забързани в динамиката и намерили ресурс за справяне, жените все по-малко интегрират мъжа като сила, бореща се да защитава крехката им същност от трудности и несгоди.
Крехка е една стара илюзия, превърнала се в капан за "силните" - парични мъже. Жената сякаш забрави да бъде беззащитна, неможеща, да моли за помощ, забрави да е нежна и приемаща, да обича без условие. Изостави подхранването на мъжкото Его, активно се включи в битката за контрол и власт.
Затова все повече жени са сами. Въпреки постигнатата свобода, многопластова изява и спечелено уважение, се наблюдава несъзнавано преживяване на един "траур" по нещо загубено - образа на мъжа от миналото.
Жените спечелиха
битката за равенство,
но изпитаха чувство
за вина от успеха,
започнаха да страдат по загубеното, да усещат, че размяната на половите роли води до горчив вкус в сладката победа. Все по-често чувам от жените: "Свършиха истинските мъже... Мъжете вече не са силния пол... Забравили са да бъдат ухажори и романтици... Мъжете за нищо не стават, не може да се разчита на тях... Няма свестни и отговорни мъже..."
(Очаквайте продължение в следващия брой)