Част втора.

Ако погледнем през очите на съвременниците на руско-турската война от 1877–1878 г. не е трудно да установим, че по-скоро руският император е трябвало да плати на нас, българите, а не обратното. Народният ни поет Иван Вазов в своята популярна ода „Опълченците на Шипка” ясно казва, че съдбата на император Александър II през август 1877 г. е била изцяло в български ръце. А и историците потвърждават неговите думи: августовските боеве на връх Шипка са решителни за изхода на руско-турската война. Затова и генерал Николай Столетов се обръща „гороломно” към българските опълченци:

„Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила царят повери

прохода, войната И СЕБЕ ДОРИ!"

Казано без поетически думи, короната на руския император е зависела от храбростта и жертвоготовността на българските опълченци. А за това би трябвало той да си плати. И генерал Столетов също, ако следваме руската логика на „благодарност”.

Нашите опълченци се сражават за българската свобода. Затова и на Паметника на свободата на връх Свети Никола, който е открит лично от Цар Борис III на 26 август 1934 г., четем кратко и ясно: „НА БОРЦИТЕ ЗА СВОБОДАТА". Няма надпис за никаква руска армия. През 1881 г. близо до връх Шипка руски офицери – инженери издигат паметник в чест на този, който би трябвало пръв да благодари – руският император Александър II. Що се отнася до софийския паметник на Работническо - селската червена армия, който в тия горещи дни е отново обект на коментари, то той е една голяма историческа лъжа, защото тази армия, за разлика от руската, никога не е воювала у нас. Тя си е окупатор от момента на стъпването си на българска земя, макар за разлика от руската от 1878 г., да не се нарича „окупационен корпус”. Паметникът на връх Свети Никола (Шипка) е наистина паметник в чест на борците ЗА СВОБОДА, а паметникът в София на „съветската армия” е издигнат в чест на борците СРЕЩУ СВОБОДАТА на отечеството ни.

Като съвременник на историческите събития Иван Вазов знае отлично и кои са воините участвали в сражението на съдбовния връх на днешния 11 август през 1877 г. Това според него са българи и орловци, които: „кат лъвове тичат по страшний редут”. За българите е ясно защо са тичали:

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Но редом с нашите опълченци са били "орловците". Това са украинци. Защото 36-ти Орловски пехотен полк се състои от украинци от Полтавска и Харковска губернии. Така са рекрутирани още 35-ти Брянски, 33-ти Елецки и 34-ти Севски полкове. Шипченският проход е защитаван и от пет български опълченски дружини, както и от няколко други по-малки части или общо 6 000 души с 27 оръдия, под общото командване на генерал Столетов. В най-тежкия момент на боевете „изведнъж Радецки пристигна с гръм”. Става дума за генерал Федир Радецки – украинец по произход, който изпраща като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк съставен главно от украинци начело с полковник С. И. Липински. Но за „награда” след т.нар. Октомврийска революция през 1917 г. приятелите на българските комунисти – болшевиките, разрушават паметника на генерал Радецки в Одеса и на негово място издигат паметник на своя партиен вожд Владимир Илич Улянов, по-известен с мутренския си прякор Ленин. Такива са били болшевиките. Абсолютни неблагодарници към "освободителите".

На 11/26 август останалите без патрони украинци от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк, заедно с българските опълченци, грабват камъните, дърветата и мъртвите тела, за да отблъснат решителното турско настъпление. Иван Вазов е предал това изключително вълнуващо: „трупове мъртви фръкнаха завчаска”.

Възможно е поетът да хиперболизира, но е известно, че при написването на „Опълченците на Шипка” той е ползвал спомени на опълченци, участници в съдбовната битка. Така например опълченецът Михаил Манчев също не споменава за руснаци на чутовния връх. Ето неговият спомен: „Опълченецът, орловецът и брянецът тържествуваха. Всички, отчаяни преди, вече се веселяха и с възхищение кряскат, прегръщат се един други, целуват се и си казваха: „Брате! Бихме се с камъни, хвърляхме и труповете на другарите си, но спасихме отечеството си. Ура! Да живее България!“

Впрочем това, което Вазов внушава със слово, големият български художник Димитър Гюдженов е изобразил с четка в знаменитата си картина „Българските опълченци в бой за Шипка“. Любопитно е, че друга известна картина, представяща съдбовния епизод от Шипченската епопея, днес се съхранява във Военноисторическия музей на Санкт Петербург. Тя се нарича „Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 г.“ и неин автор е руският художник Алексей Попов. Но на платното няма изобразени опълченци. И още нещо любопитно. Орлово гнездо не е съществувало като топографско наименование по време на изобразените от руския художник събития. То е художествена метафора. В официалните руски военни доклади мястото е назовано „скалите на връх Свети Николай“. Но благодарение на картината на Попов тези скали стават „Орлово гнездо“.

Сред героите на Шипка има известни украинци. Такъв е Йосиф Шевченко, племенник на големия народен поет и будител на Украйна Тарас Шевченко. Той е ранен в битката на върха, но оцелява и по-късно е назначен за окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На Шипка е ранен смъртно Юрий (Георгий) Рудченко – по-малък брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (Иван Билик), известен събирач на украински фолклор. На върха се сражава и прочутият украински театрален деец Микола Карпович Садовски.

В Украйна има издигнати много паметници на героите от Шипченската епопея – в Киев, Харков, Одеса, Болград (Паметник на българските опълченци), Рени и в други украински градове. Не знам да има паметници на героите от Шипка в Русия. Както и нямам информация дали при днешните руски варварски бомбардировки на украински градове няма разрушени паметници на шипченски герои.

И сега нещо важно и любопитно. Иван Вазов, съвременик на Шипченската епопея, в „Опълченците на Шипка” НЕ СПОМЕНАВА ЗА РУСНАЦИ. Но историците са приели, че на този старопланински връх е имало освен украинци и руснаци. Навремето обаче комунистите бяха пуснали дебелата лъжа, че за българското „освобождение” са загинали 200 000 руски воини. Абсолютна лъжа. Помня добре, че за последно я изтърси, малко преди смъртта си, художникът Светлин Русев. Това стана на откриването на негова представителна изложба в Москва на 11 април 2018 г. Тогава той дори каза, че „само при третия щурм за освобождението на Плевен загиват повече от 30 000 руски войници”. Оттогава, Бог да го прости, не поглеждам негова картина. Защото да записваш като мъртви близо 180 000 души, за да покажеш, че си много благодарен на Русия, е голям, много голям грях. И не преставам да си мисля, че Господ мого бързо го прибра веднага след изричането на тази лъжа.

Каква е истината. Тя е, че жертвите, които дава Руската империя в своята балканска военна кампания през 1877-1878 г., са малко над 17 000 души. А и като видях за първи път нагръдните знаци на 35-ти Брянски полк и на 36-ти Орловски полк, веднага ми направи впечатление златният тризъбец, който днес закономерно присъства в държавния герб на Украйна.

Трябва обаче да знаем и още нещо важно. И то е, че украинските воини, които рамо до рамо с българските опълченци отбраняват през август 1877 г. прохода Шипка, не са били свободни хора. Тяхната родна земя е била окупирана от Руската империя. Така, както несвободни са били и руските воини, в преобладаващата си част селяни (мужици). Така както поробени от Руската империя са били в ония години още финландци, поляци и литовци. И парадоксът на нашето т.нар. освобождение е и в това, че за него воюват несвободни люде.

Затова и за пореден път ще обърна внимание специално на малко челите и незнаещите, че империите никога не освобождават. Те затова и са станали империи – защото са завоювали, а не са освобождавали. Аз наистина смятам за глупави всички нашенци, които мислят, че руската империя е освобождавала някога някого. Но винаги идва момент, когато народите дават скъпи жертви за своята свобода. Така се случи през ХХ век, а се случва и днес с някои народи от бившата Руска империя. Украинците, които и днес се борят за своята свобода и независимост, за кратко имат своя държава през 1918 г. Тогава пръв наш посланик в нея е най-близкият Вазов приятел – проф. Иван Шишманов, голям радетел на идеята за обединена Европа.

Огромни финансови дългове, жестоки боеве, горещо августовско време и един парадокс. На връх Шипка се е намирало главното командване на отбраната на прохода. А върхът, където е издигнат Паметникът на свободата, е Свети Никола. Свети Никола е чудотворец и спасител. Етимологията на името му идва от гръцките думи побеждавам (nikáo) и народ (laós). На Шипка побеждава българският народ!

Но през 1951 г. комунистите преименуват този връх на името на ген. Николай Столетов. Изхвърлят те името на светеца по обясними причини – всичко християнско и православно винаги им е било чуждо. Те дори на надгробни плочи инкрустираха петолъчки! И не се подвеждайте, когато ги виждате днес, че влизат в Христовия храм, че се кръстят и палят свещи.

В един момент българските комунисти започнаха да гледат със зли очи към Руската империя, защото бяха „истински приятели на СССР”, а ген. Столетов като руски имперски генерал, несъмнено е техен "исторически враг". Много по-рано, още през 20-те години, руските болшевики избиват и прогонват много от наследниците на нашите „освободители”. Тогава оцелелите се пръскат по цяла Европа, заселват се главно във Франция, но и много от тях намират убежище като бежанци в България. Българското царско правителство им помага материално, като единствено на това благородно дело се противопоставя партията на българските комунисти. Но мисълта ми е, че през 1977 г. връх Столетов бе преименуван на връх Шипка. И тогава настъпи голямата бъркотия. Защото връх Шипка вече съществуваше. Получиха се два старопланински върха с едно и също име.

Събират се тогава „умниците” от БКП и решават да дадат на истинския връх Шипка ново име –Малка Шипка. Но защо истинският връх Шипка да е Малка Шипка? Резултатът е, че днешният връх, известен като Шипка, по документи изкуствено е преместен с около един километър на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Така комунистическата глупост побеждава дори най-великата епопея в нашата нова история!

Многократно съм писал и говорил, че ние, българите, трябва да си знаем историята. Но не фалшивата, разказвана от нашите комунисти и от съветските им другари. През последните 33 години излязоха много книги с документи, отвориха се архиви и комунистическите лъжи за историята ни, за „благодарността” към Русия и Съветския съюз, вече не минават. Ще бъде гътнат и паметникът–лъжа в София. Няма да е тази година, но ще бъде гътнат. Само не трябва да му се измислят нови архитектурни шменти–капели решения, защото те само ще усложнят събарянето му.

Важното е, че на паметника на връх Свети Никола пише за вечни времена: „НА БОРЦИТЕ ЗА СВОБОДАТА”. Имаме ли свобода всичко можем да постигнем като народ. Затова и моят съвет към младите българи днес е: пазете свободата на България! И през ум да не ви минава да обвързвате свободната ни родина с Русия – дивата, варварската, агресивната, окупаторската. Нека ваша грижа да бъде България. Нея венчайте с „лаврови венци”.

(Край)

*От фейсбук