• Има случаи, в които Законът за защита от домашното насилие се ползва за злоупотреба с право
• Думите на Вежди Рашидов не звучат добре като форма, но изразяват мнението на част от обществото

- Г-н Йорданов, парламентът скоростно прие под обществен натиск промени в закона за домашното насилие. Това ще доведе ли до по-добра защита на жертвите и по-строги наказания за насилниците?

- Няма да доведе до нищо, освен да създаде хаос в работата на съда, защото, когато говорим за един неясен законов текст, е очевидно, че има доста широко поле за най-противоречиво тълкуване.

- Има ли проблем в това, че депутатите опитаха да дефинират какво е интимна връзка?

- Самият термин “интимна връзка” подсказва, че доказването ще бъде изключително трудно. Защото говорим за неща, които не се случват пред очите на съседите. Средствата, които Гражданскопроцесуалният кодекс дава на страните в един граждански процес, не биха могли да доведат до ефективно и безспорно доказване на твърденията. Освен това промените не отчитат и факта, че има доста случаи, когато разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие се използват превратно при една ярка злоупотреба с право и това допълнително създава съмнения за ефективността на закона.

- Има твърдения, че всеки по-спорен развод е придружен от дело и за домашно насилие. Наистина ли е така?

- Има случаи, в които се злоупотребява с права именно по този начин. Включително би могло да се мисли и за комбиниране на дело по закона за закрила от домашно насилие и Наказателния кодекс.

- Омбудсманът Диана Ковачева предложи други изменения, които са в Наказателния кодекс и са за случаите на изтезания и мъчения. Те биха ли били работещи?

- Има текстове в НК в главата, която регламентира телесните повреди. Две от квалификациите са свързани с подобни неща. Но въпреки това не мисля, че идеята на омбудсмана е лоша. Може да се дискутира около един подобен текст, за да се постигне една чиста формулировка, която да допълни успешно Наказателния кодекс.

- Вие сте бил и законотворец, прилагали сте законите като изпълнителна власт, а и като адвокат. До какво водят бързите и честите промени в законите, каквато е практиката в България?

- До проблеми в правораздаването. Как искаме хората, които се занимават с приложението на закона, да бъдат перфектно подготвени, при положение че всеки закон има по над 100 изменения. В много от случаите измененията се правят на парче. По този начин не се подпомага правораздаването, а се пречи. Ако добавим към това, че има хора, които нямат понятие от процедурите в съда, а се правят на законотворци, нещата стават трагични.

- И все пак имаме огромен обществен натиск, който принуди политиците да действат. Видяхме и бързата оставка на Вежди Рашидов заради думите му, че след 15 години са се сетили да се оплачат.

- В случая с Вежди Рашидов имаме една неволна гешка, която се състои в неподходящата формулировка. Ако трябва да бъдем честни, думите на Вежди Рашидов, които не звучат добре като форма, изразяват мнението на една част от обществото. И мисля, че популизмът надделя в отношението на ГЕРБ към един изявен техен член, какъвто е Вежди Рашидов. Той е човек, който е дал достатъчно на ГЕРБ и би трябвало да бъде уважаван.

А по отношение на промените в закони под натиск - хубаво е, когато има обществено недоволство, отговорът да не бъде пожарна промяна в закона, която в общия случай е некачествена.

Трябва да се разгледа по-детайлно конкретният случай, да се анализират съществуващите практики и едва след това да се преминава към промяна на закони и съответно да се търси вариант за по-голяма ефективност и качествена работа на институциите. Всички виждаме колко случаи има на престъпления, при които извършителят не е бил разследван качествено.

- Къде се къса веригата? За седмица станахме свидетели на два такива случая - първо, извършителят на насилието в Стара Загора бе пуснат с подписка, след това и обвиненият за убийствата край София се оказа, че е имал предишно убийство и е пуснат, защото твърдял, че е по непредпазливост.

- И в двата случая мисля, че трябва да подхождаме по-внимателно. Когато говорим за случая в Лозен, при предишното престъпление има единствено твърденията на обвинаемия. Очевидно при извършване на деянието не е имало свидетели. Няма как да бъдеш критичен към обясненията на обвиняемия, когато нямаш никакви други доказателства. Тук може би трябва да се погледнат медицинските експертизи по делото, за да се види дали в тях има нещо, което би могло да наведе на мисълта, че става въпрос за убийство, което е целено, а не извършено по непредпазливост. В същото време за Старозагорския случай нещата стоят така, че дори определянето на по-лека мярка би могло да бъде преодоляно чрез извършване на следващи процесуални действия. НПК дава възможност да бъде променено обвинението на дадено лице, когато се съберат необходимите доказателства за това. Ако аз бях адвокат на пострадалата, щях в изключително кратък срок да заведа дело от частен характер и в него да търся обективната истина чрез назначаване на експертизи и изслушването им пред съда, защото става въпрос вече за едно открито производство, в което всяка една от страните може да изрази своите претенции и да се искат повторни експертизи. И когато се установи, че става въпрос за по-тежка телесна повреда от тази по чл. 130 от НК, вече съдът е длъжен по смисъла на НПК да прекрати делото от частен характер и да изпрати материалите на прокуратурата. И там всичко ще отиде с много по-голяма яснота относно фактите.

- Вече 10 години се говори за реформа и се сипят обвинения и към прокуратурата, и към съда. Целият този дебат как според вас се отразява на работата на институциите в съдебната власт? Видяхме обществения линч, на който бе подложен съдията в Стара Загора.

- В случая със съдията в Стара Загора има и един допълнителен проблем - комуникацията между съдебните органи и обществеността. Във всеки един съд на базата на конкретен текст в Закона за съдебната власт, трябва да има говорител на съда, който отговаря за контактите с медиите и обществото. Когато този човек си гледа работата, съдиите спокойно могат да кажат, че те говорят с актовете си. А говорителят, след като изясни нещата със съответния съдия, да даде едно по-достъпно за широката аудитория обяснение на един или друг случай.

- Има ли противоборство между прокуратура и съд, което да пречи на работата на съдебната власт?

- Противоборство няма. Пречи на работата измамната мисъл, че прокуратурата е част от съдебната система. Прокуратурата по смисъла на закона е страна в наказателния процес и тя трябва да има равни права с другата страна. Иначе се получава, да го кажем с езика на футбола - съдиите играят заедно с “Лудогорец”, а от другата страна е “Левски”. При тези условия няма равнопоставеност и състезание. Да не говорим за това, че имаше един доста дълъг период, в който прокуратурата правеше каквото си иска, особено в специализирания съд.

- Т.е. в момента реално е трудно да се разчита на честно състезание? И това ли е причината да отсъства чувството за справедливост в обществото?

- Липсата на състезание беше характерна за миналия период. В момента има някакви отзвуци от миналото, но те не са толкова съществени. Мисля, че правораздаването спокойно може да мине в едно нормално русло на базата на предстоящите изменения в конституцията. Дано на финалната права не ги изчанчат по някакъв начин. Това, което ме притеснява, е, че ГЕРБ категорично нямат отношение към съдебната реформа. Ако погледнете парламентарната група на ГЕРБ, ще видите, че в нея няма изявени юристи, които да имат успешна история на професионална изява.

- То като че ли в целия парламент няма изявени юристи.

- Истината е, че когато един човек няма необходимия професионален опит, би могъл най-малкото да се консултира с хора, които са изявени в професията си. България има достатъчно добри юристи, които познават всеки един клон на правото и биха могли да бъдат полезни при изработване на законопроект. Но тук идва споменът за един консултативен съвет, който беше създаден от Цвета Караянчева и тя успя да обиди професор Огнян Герджиков, който непредпазливо се беше съгласил да оглави този съвет. И той не успя с нищо да помогне на нормотворчеството. Спомням си, че когато Сотир Цацаров беше главен прокурор, по негово искане парламентът измени НПК и върна фигурата на вечния обвиняем, въведе едно странно разпоредително заседание, в което всички участници в процеса се занимават с глупости, и на практика, вместо да се ускори процесът, той се забави.

- Има ли нужда от чисто нови НК и НПК?

- По отношение на НПК мисля, че с изменение на действащия може да се постигне добър резултат. А за Наказателния кодекс на 100% е вярно, че трябва да се приеме нов. Действащият е от 1968 година и в него има странни текстове, такива, които са загубили значение и реално представляват мъртви правни норми. В същото време има неща, които не са регламентирани. Но тук става въпрос за един огромен труд, който трябва да се положи и за който трябва да има и политическа воля, и правна грамотност.

CV

- Роден е на 10 август 1960 година в София

-Завършва право в Софийския университет “Климент Охридски” и работи като адвокат

- През 1997 година е избран за депутат от СДС в 38-ото НС, в което е член на правната комисия

- От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов

- След 2001 г. е адвокат