Днес Япония почита жертвите на първата в света бомбардировка с атомна бомба. Тя е осъществена на 6 август 1945 г. над град Хирошима от американските ВВС. Загиват над 140 000 души. Това е най-скъпата дневна цена платена за мир.

В Европа войната вече е била приключила. Германия е капитулирала. Но нейният съюзник Япония не се предава. И идва зловещият ден. Идва трагедията, но и...капитулацията. След това започва времето на мира. За Япония то продължава и до днес.

След войната японците правят две много важни за мира и за държавата си неща. Първо, те не се сърдят на враговете си, американците. Осъзнават вината си за войната. И стават с американците най-големи приятели. Това им осигурява бързо икономическо възстановяване и невероятен технологически напредък, който днес е символ на тази страна. Зловещ е този пародокс: японско-американската дружба е скрепена с ядрена бомба!?

И второ. Достойните японци правят нещо, което е изключително като поука за нас, българите.Те не допускат комунисти до властта вече 78 години. Веднага след края на войната избират демокрацията и отхвърлят безумието наречено "строеж на социализъм". Страната си остава конституционна монархия. Парламентът избира премиера, но императорът го назначава. Десет години след бомбардировката над Хирошима японците създават дясноцентристката консервативна Либерално - демократическа партия (ЛДП). Оттогава до днес тя е управляваща партия със само две прекъсвания - през 1993-1994 и 2009-2012 година. Днес страната се управлява от коалиция от две десни партии - споменатата ЛДП и нейният по-малък партньор - консервативната партия Комейто. С други думи, на японците дясното статукво им действа положително. На власт не се допускат комунисти, зелени, социалдемократи, крайни либерали и националисти. И "японското чудо" продължава.

През 1943 - 1944 г. британски и американски ВВС бомбардират София и други български градове. Ние твърдим, че това е незаслужено, защото войната, която сме обявили на САЩ и Великобритания, е "символична". Но се оказва, че тези държави не разбират от символика. И още по-лошо: тогава те имат за съюзник нашият най-голям враг - Съветският съюз. Ето защо са прави онези историци, които твърдят, че съветският лидер Йосиф Сталин е настоявал българите да бъдат "ударени". За да сме станели по- сговорчиви и кротки, когато дойде моментът неговата армия да окупира хубавата ни родина. И ние да капитулираме без да се опитаме да осмъртим поне неколцина съветски солдати, та поне да знаем, защо след войната им издигаме паметници.

След войната нашата страна допуска много грешки. Те са известни. Първо - властта вземат комунистите. Нещо немислимо и недопустимо за японците. Второ - ликвидираме си славното царство и ставаме комунистическа "народна република". Японците и до днес се смеят на това ни решение. Съжаляваха ни и единствената причина да поддържат все пак нормални отношения с народната ни република по време на комунистическия режим бе, че харесваха нашето кисело мляко. Трето - след 1944 г. ние изпадаме в телешки възторг пред окупаторите ни - "страната на Съветите". Четвърто - избираме да ни управлява лява партия - комунистическата. Пето - обявяваме за свои врагове американците. С други думи ние правим всичко обратно на японците. И затова не ставаме "Япония на Балканите". И Олимпиада у нас не само нямаше, но и не се очертава да има. Защото десетилетия държавата ни вървеше обратно на нормалния свят. Стават повече от три десетилетия на "оправия", на нормализиране. Но явно са малко. А и колко пъти през тях, за разлика от японците, предадохме властта на левите сили? Как тогава да искаме бързо да се оправим? Такава грешка японците не правят.

В България няма опустошителни земетресения и вълни цунами, каквито има в Япония. Не е избухнала още ядрената ни централа. Народът ни е жив и здрав. Дори при Ковид кризата той не носеше маски като японците. Имаме земя, море, реки и планини. Шепа народ сме. На думи казваме, че сме приятели с американците. Но не се оправяме. Тръгнем в правилната дясна посока като японците, но много бързо свиваме наляво. И продължава да ни мори българският Ковид - русофилията. Един най-прост каменен струпеняк от центъра на столицата си все още не можем да премахнем. Да бяхме японци досега сто пъти на ситен чакъл да сме го натрошили и с него нова автострада изградили. Затова и няма да стигнем нито американците, нито японците. Туткав народ се оказахме. Но пък мнозина нашенци джиткат с японски автомобилчета и мотоциклетчета, гледат парламентарните разправии и ужасните убийства, които ката ден се случват у нас, по японски телевизорчета. И така явно ще я караме. Ден да мине, друг да дойде.

Поклон пред паметта на невинните жертви на Хирошима!

*От фейсбук