Жалко е настървението, с което цялата възмутена общност от праведници се нахвърля върху някакви злодеи и ги сочи с пръст.

Колкото и да се опитваме да се разграничим от лошите, няма да успеем.

Защото престъпниците са част от нас.

Ние сме ги отгледали, ние сме ги възпитали.

Невежеството и отчуждението, което допуснахме, родиха чудовища.

И родителите на тия чудовища сме всички ние.

Правехме се, че това, което се случва около нас, не ни засяга.

Криехме се (и продължаваме да се крием) в някакви измислени балони пълни с райския газ на самозаблудите.

Тези балони са направени от представата ни, че сме добрите, а другите са лоши. И е достатъчно да ги посочим с пръст. Като ги посочим, ставаме още по-добри.

Ние отгледахме хиляди млади хора, които са татуирали на единия си бицепс Левски, а на другия – свастика. Не ги попитахме защо са го направили. Не им обяснихме, че комбинацията между Левски и свастика е абсурдна. Просто обръщахме гнусливо глава настрани, когато ги видим. Мислехме си, че това не ни засяга.

Ние сме тези, които се смеят на психопатските истории на Тити Папазов, който се хвали как е остригал 19-годишно момиче.

Ние сме тези, които се възмущават от домашното насилие, но не правят нищо, когато чуят в блока си писъците на поредната пребивана и насилвана жена.

Ние сме онзи, който наряза Дебора с макетен нож, и онзи, който сгази две момичета на тротоара, и онзи, който уби Милен Цветков.

Погледнете се в огледалото.

Не виждате ли как през смайващата ви красота и праведност надничат образите на злодеите?

Те са ние.

Ние сме те.

*Публикувано в ivosiromahov.com