Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Работи в областта на индивидуалното и семейно консултиране. Подпомага разрешаването на конфликти в двойката и трудности при възпитанието на децата. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

Бившият ми началник ме унищожи психически

ЦЕЛИЯТ МИ ЖИВОТ Е МИНАЛ В БОРБА - още от развода на родителите ми на 5 г., и така до днес.
Но не се оплаквам, справях се някак, докато не попаднах на работа при един човек, който изсмука жизнените ми сили, унищожи ме професионално, психически като жена и като човек въобще. Причината е ясна - отказах да стана негова любовница.
И макар да не работя за него вече над 3 години, все още не мога да възстановя баланса си, да бъда уверена и щастлива, страхувам се да общувам с хората, особено с мъжете, чувствам се, сякаш не съм създадена, за да бъда щастлива и да живея.
Просто той така манипулативно и от позицията на силата унищожи всеки стрък живот у мен.
Искам да живея и да съм щастлива, но как?
Преди бях най-силната и с най-голямо самочувствие, а сега съм счупена.

Здравейте,
Прави ми впечатление как започва въпросът ви: “ЦЕЛИЯТ МИ ЖИВОТ Е МИНАЛ В БОРБА…” Виждам, че с големите букви целите акцент, който е носител на болка и вярване за битки. Не знам на колко години сте, но вие все още живеете живота си, който продължава със своята пъстрота от емоции и опит. Защо избирате да заклеймите “Целия си живот„ с вярването за борба?
Обръщам внимание на думите, които използвате, начина, по-който ги представяте, и се опитвам да се потопя в тях, за да уловя скритата емоция, която носят. Така, макар и малко, опознавам вашия психичен свят. Това, което ви се случва, до голяма степен се влияе от вашите мисли и вярвания, а думите само издават тази ваша психична нагласа - да преживявате нещата така, както живеят, съзнавано или не, в ума ви.
Разбирам, че трудността и болката ви следват от дете, но защо сте приела образа на войник за себе си. Вие сте млада жена, която може да живее в радост, нежност, даване и приемане на собсвената си ценност. Защо влизате в мъжката енергия на борба за оцеляване. Женската принадлежност е да дарява с грижа и любов, да е отворена да получава и да се наслаждава на силния, даващ обич и сигурност мъж. Но когато изберете да живеете живота си в бойна готовност, то ежедневно ще се сблъсквате с хора и ситуации, обслужващи нагласата ви за борба.
Борбата ви води на война
с външния свят,
а на война се води битка между различни Его-та (или аз ще оцелея, или другият ). В тази нагласа винаги има победен и ранени и се търси контрол. Разбирам, че животът ви е поставял пред трудни изпитания, но те са само момент – отрязък от целия ви живот, останалото не е продължение на вече случилото се. Всеки от нас се ражда с право за щастие и радостно усещане. Сменете вярването си - животът ви може да бъде лесен, да се случват нещата без сила, припознайте радостните, удоволствени ежедневни моменти. Пуснете психически оръжието на контрол и така ще започнат да ви се случват спонтанни, хубави емоции. Ще видите света от друг ъгъл на мира и емпатията. Случвайте си удоволствия, с които да се терапевтирате в моменти на тъга. Намерете си хобита, които да ви откъсват от ежедневните отговорности. Развивайте твореца във вас, за да събудите “играещото дете”.
Пишете, че някога сте била щастлива и силна, чудесно. Припомнете си какво сте правела в тези моменти, черпете ресурс от преживения опит. Тялото и умът имат памет от минали спомени. Дори само в ума си да разиграете в пълнота един стар спомен, в който сте била щастлива, ще усетите позитивна промяна. Нещо подобно се случва, когато гледате филм, вие съпреживявате със случващото се и може да заплачете, да се смеете, да мислите, да ви дойде нова идея…
Защо избирате да се фиксирате в тъжния филм
на провалена любов,
който го връщате и гледате в главата си почти всеки ден. Този мъж-шеф явно е с голяма власт над вас, защото ви преследва дори и да го няма. Нещо подсъзнателно ви кара да мислите за него и случилото се. Вие му давате тази сила и власт над вас чрез ума си. Така се самонаранявате, сякаш сте свикнали някой авторитетен агресор да ви преследва и ако го няма, вие сама се садистирате. Позиция, която ражда илюзията, че нямате право на спокойствие и лична радост. Защо се наказвате , каква вина ви измъчва? Сякаш не сте се научили да се обичате и когато ви е тъжно, да се погалите, за да се успокоите с нещо, носещо ви приятно усещане, и да вярвате, че тази раздяла е добра за вас, защото ви чака друга, по-подходяща за вас среща. Да продължите да живеете с отворено сърце за новото успешно начало с хармоничния бъдещ мъж до вас. Експериментирайте и вижте какво ще се случи, просто всеки ден си мислете, представяйте и повтаряйте тези думи за ново начало… Вие избирате филма, в който да се вкарате.
Според мен нещо по-дълбоко се случва във вас и причината е някъде другаде, за да сте в това състояние вече години. Ситуацията с шефа е била повод или последната капка, за да прелее емоционалната потисната “психична чаша”.
Има нещо, което ви
задържа в мъката и болката,
за да ви се струва, че няма изход. Но аз мисля, че ако поработите с психолог, ще ви помогне да откриете изтласканите истини, като се освободите от тях с осъзнаването им. Раздялата на родителите ви, начинът, по който сте преминали през този период, сигурната ви или не връзка с родителските фигури, все неща, имащи отношение към вас сега.
Никога не е късно за ново начало, всеки ден е време за нов избор. Изберете промяната и тръгнете към нея. Задайте си въпроси, в които да се намирате с удоволствие: Какво ме прави щастлива, какво ми носи удоволствие, как да се забавлявам, какви теми ме интересуват, какви разговори обичам да водя, с какви хора искам да се срещам, какво ново да направя в живота си, как си представям хармоничния за мен партньор… Творете по-този начин себе си и желанията си. Мечтайте, поставяйте си цели, за да има какво да ви се случва. Бъдете създател на съграждащата сила във вас, а не на разрушението.