• Конструкторът се качва като пътник в първа класа с билет №112050 и загива като герой на кораба, спасявайки животи до сетен дъх

Силно разтърсен и неможещ да си намери място, Томас Андрюс-старши получава телеграма от Ню Йорк. С всеки час след новината за трагедията от 15 април 1912 г. около шията му се затяга като примка страхът от вината, която би могла завинаги да падне върху семейството. Синът му построи невиждан кораб, но това величествено творение – „Титаник“, вече е на дъното на Атлантическия океан, завличайки в дълбините със себе си 1517 души. А сред тях и него... Момчето му. „Титаник“ беше неговата страст. Страст, която му отне живота.

Прочитайки телеграмата обаче, Андрюс-старши се изпълва с гордост и у него остава само болката от загубата на доблестния му наследник. Той събира семейството и целия персонал в дома им в Комбер, за да прочете пред всички тях полученото съобщение, част от което гласи: „Интервюирани са офицерите на „Титаник“. Всички са единодушни, че Андрюс е герой, който е мислел само за безопасността на другите до смъртта си.“

Още много телеграми и писма засипват фамилията и всички са в този дух. Отразявайки бедствието, вестниците също с категоричност определят главния конструктор на кораба Томас Андрюс като герой, а репутацията му остава неопетнена. Оцелелите от трагедията съобщават, че той е посрещнал съдбата си с храброст и докато ужасът се разгръща около него, е спасявал жени и деца с пълното съзнание, че никога повече няма да види собствената си съпруга, дъщеря и семейство.

Джон Стюарт, стюард на „Титаник“, разказва, че е видял Андрюс за последен път в стаята за пушачи на първа класа да се взира в картината „Пристанището на Плимут“ над камината, докато спасителната му жилетка лежала на близката маса. Картината изобразява входа на Плимут Саунд, който трябвало да приюти „Титаник“ при завръщането му. Точка, до която обаче никога няма да стигне.

Според други различни свидетелства конструкторът е „забелязан за последно да хвърля шезлонги в Атлантическия океан в отчаян опит да спаси животи“.

Смята се, че Андрюс вероятно е намерил края си, когато корабът е потънал изцяло в 2,20 часа сутринта на 15 април 1912 г. Тялото му никога не е намерено. А буквално часове преди сблъсъка с айсберга на 14 април Томас отбелязва пред приятел, че „Титаник“ е: „почти съвършен, доколкото човешкият мозък може да го направи“.

Цялата история четете в бр. 7/2023 на сп. "Космос".