Преди 30 години, на 1 август 1993 г., на Общонароден събор в местността Предела произнесох слово по случай 90-та годишнина от Илинденско - Преображенското въстание. Определих го като продължение на българската националноосвободителна революция, като събитие, което „не разделя, а обединява, не смразява и обръща едни срещу други хората от двете страни на границата, а точно обратното – утвърждава в тях общите им народностни и духовни ценности, общото им историческо битие. Утвърждава ги като ЕДИН НАРОД."

Такива думи се произнасяха открито за първи път у нас след края на комунистическия режим. Участниците в събора, придошли от цяло българско, от България и от Р Македония, чуха за първи път български държавник да говори за "вината на комунистическата идеология и на нейните политически слуги пред нашия народ.” Слушаха моите "неудобни думи":

"По време на тоталитарния комунистически режим България позволи чужди сили да се разпореждат със съдбата на българите, превръщайки хората в безгласни изпълнители на съветските имперски амбиции и политически проекти на Балканите”.

За първи път председател на българския парламент произнасяше пред толкова много хора тази истина. Добре помня как след тези ми думи гракнаха провокаторите, тролове същи. Но аз продължих:

„Така, поставяйки се в услуга на чужда на българските национални интереси политика, комунистическите ръководители осъществиха насилственото македонизиране на населението от Пиринска Македония и на бежанците от Вардарска и Егейска Македония при преброяването на населението през 1946 и 1956 година. Показвайки явно историческо късогледство и политическо дилетантство, ние допуснахме да бъде ликвидиран дори Македонския научен институт през 1947 година и предадохме неговият огромен документален архив на югославските комунистически власти. Истинско кощунство бе и предаването на костите на великия син на българския народ Гоце Делчев на антибългарските комунистически сили в Скопие. Особено тягостно върху самочувствието на българина се отрази провежданата след 1944 година политика на насилствена промяна на националната принадлежност на българите от Македония, на денационализация, репресиите срещу дейци на македонското освободително движение, които се противопоставят на насилственото македонизиране на българите. Това е било политика на съзнателен и идеологически програмиран национален нихилизъм. Тази политика трябва да бъде осъдена завинаги като една от най-пагубните в историята на българския народ.”

Но стига спомени. Аз и до днес не съм изневерил на своите думи от далечния август на 1993 г.

ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ

Щабът на въстанието в Крушево е бил в родната къща на българския писател Георги Томалевски. Тя се намира в най-високата част на градчето, в подножието на буковата кория, в българската махала. Македонска махала тогава е нямало. В нея са заседавали войводите Никола Карев и Питу Гули. От този български дом е провъзгласена и Крушевската република. На стената на този свят дом е поставена плоча с надпис: “ВО ОВАА КУКА НА 2.VIII.1903 Г. ПРОГЛАСЕНА Е КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА”. Това добре, но никъде ги няма думите на Томалевски:

“Никоя сила не е по-голяма от спомените за един дом, в който за свободата на българщината се е говорило и действало с религиозен пиетет."

Илинденско -Преображенското въстание от 1903 г. е въстание за свободата на българщината. То е ярко историческо събитие в живота на българския народ. С днешните северомакедонци то няма нищо общо. Защото те отричат, че са потомци на българи, на славните илинденци. Илинден 1903 г. не е събитие от т.нар македонска история, не е македонски празник.

След сръбската окупация на Вардарска Македония и особено след включването ѝ в състава на комунистическата Югославска федерация, е направен жесток опит да се промени народностното и националното самоопределение на илинденци и техните наследници. С насилие те са принуждавани да станат антибългари. Репресията срещу тях е била чудовищна. Непокорните са избивани или хвърляни в концлагери и затвори. Жертвите са хиляди. Това престъпление срещу българския народ в Македония е извършено от комунистите. Неслучайно днес в Северна Македония честват далеч по-помпозно т.нар. Втори Илинден. Това е денят 2 август 1944 г. , когато в манастира "Св. Прохор Пчински", се е състояло комунистическото сборище наричано „Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония“ (АСНОМ). На него комунистите вземат решение за създаване на независима македонска държава. Това е поредната комунистическа лъжа, защото Вардарска Македония не става независима държава, а част от Федеративна социалистическа република Югославия. Независима държава стана тя едва през 1991 г. И стана с българска помощ.

Комунистите превръщат македонската "социалистическа република" в антибългарска република. В нея и днес говорят с омраза за нейния коренен народ - македонските българи. Не само говорят, но и действат срещу България. Но историята е велик учител.

ФАКТИ

Когато роденият в Струга български поет Константин Миладинов пише, че "Западна България се нарича още Македония" и задава въпрос: „А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме?”, тези му думи не могат да се изхвърлят от днешните македонски политици или псевдоучени.

В началото на ХХ век в Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars (Carnegie Report), издаден през юли 1914 г., броят на българите населяващи територията, върху която днес се разпростира Р Северна Македония, варира от 300 – 400 000 до над 1 200 000 души. Но в издадената през 2001 г. книга на Й. Павловски и М. Павловски „Macedonia yesterday and today” на стр.18 се изброява днешната етническа популация в Република Македония: македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи, евреи, мюсюлмани, египтяни, хървати, черногорци, англичани, французи и руснаци. Българи вече няма. Но къде тогава са изчезнали тези близо един милион българи, описани в началото на ХХ век от международна анкетна комисия? Избити ли са? Скопени ли са, та нямат наследници? Истината е, че поне до есента на 1944 г. те не са били изчезнали. Когато комунистите вземат властта и коленичат пред Белград и Тито, те започват да малтретират и избиват македонските българи, хвърлят ги в югославски затвори и концлагери. Но не всички са унищожени. Не е възможно да бъдат унищожени един милион българи и "просветената" Европа да проспи този геноцид. Какво тогава се е случило с наследниците на илинденци, на македонските българи? Случило се е най-лошото: промиване на съзнанието, отродяване, превръщането им в народ от предатели, посръбчването им, изкълчването на езика им. И така се пръкват днешните македонци - отрицателите на своите български корени. Либералите казват, че те имали право на самоопределение. Категорично грешат. Защото в условията на комунистически режим няма свобода за самоопределение. Едва в наши дни, когато демокрацията все още плахо прохожда, в Северна Македония расте броя на хората, които се самоопределят като македонски българи. Те не само искат български паспорти, но и създават свои граждански организации, за да търсят правата си, създават културни клубове, за да съхранят културно-историческата си памет.Това са днес истинските наследници на илинденци в Северна Македония.

Как отразява европейската преса Илинденско-преображенското въстание? Във в. "Ное Фрае Пресе” от 11 август 1903 г. можем да прочетем: "към българските въстаници се присъединяват и представители от другите народности". Пет дни по-рано вестник "Ди Цайт" отбелязва: "Турците очакват добрия случай...за да се нахвърлят върху омразните им българи. Но и македонските българи са добре въоръжени и са готови за подвизи." На 20 август в същият вестник четем: "Когато един ден ще се пише история на българското въстание в Македония, тогава на Австрия ще се хвърли големия укор, че тя е позволила на Турция да унищожава едно цяло население." Кореспондентът на лондонския „Таймс” Джеймс Баучер в дописка от 13 август 1903 г. съобщава: "Между македонските българи има, без съмнение, и една част, която е против въстанието. Все пак обаче въстанието, може да се каже, е народно, що се отнася до македонските българи.”

Всичко това днес трябва да прочетат и схванат македонските политици.Трябва те да вдянат, че към август 1903 г., когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, във Вардарска Македония живеят македонски българи, така както в Добруджа живеят добруджански българи, в Мизия – мизийски българи и в Тракия – тракийски българи. Никакви "наследници" на Александър Велики не са вдигали никакво Илинденско-Преображенско въстание. Това въстание е дело на македонските българи, наследници на царските времена на Симеон и Самуил, на героите на българската национално-освободителна борба Левски и Ботев, на въстаниците от април 1876 г.

И ако днес в Скопие или Битоля, Щип или Охрид, приемат македонските българи за свои предци и ако търсят в старите долапи и сандъци паметта за своя български родов корен, то тогава имаме сериозно основание да говорим и за „обща история”. Защото обща история има само общ народ. Но ако днешните македонци не приемат тази историческа очевидност, то няма как историята ни да стане „обща”. Но си мисля и друго. Ако македонци и българи бяха различни народи, както твърдят някои заблудени нашенски либерали, то все някога на тези размирни Балкани между тях би имало война. Защото е имало войни българо-турски, сръбско-български, българо-гръцки, българо-румънски. Но българо-македонска война не е имало. И неслучайно в днешния химн на Северна Македония се възпяват български национални герои. Това е похвално. Нямало е и няма да има война между българи и македонци, защото те не са два различни народа. Децата на баща и майка от един народ няма как да са от два различни народа. А някъде там, в миналото, в историята, са живели нашите предци, майки и бащи на македонските, тракийските, добруджанските и мизийските българи. Но ако добруджанците са българи, ако мизийците и тракийците са българи, защо македонците да не са българи, както днес все още по инерция от сръбското робство и комунистическия режим твърдят в Скопие? Защо те да са друг народ, различен от българския? Нима само защото сърбоманството и комунистическата пропаганда са ги направили такъв "друг народ" за 70 години ли? Но нима народ се създава с „пропаганда” и сърбоманство? Откога географията, партийните централи или властта в Белград, правят „народи” и „нации”? Какво означава една престъпна политическа организация, каквато е бил „Комунистическият интернационал” със седалище в Москва, да излезе с официално становище за признаването на съществуването на „македонска нация”? Ако това е нормално, то тогава всяка политическа организация днес може да си измисли нация дори за предизборни цели.

В Северна Македония унищожаването на българската памет става чрез тотално изкривяване на историята, чрез присвояване на българско културно-историческо наследство, както и чрез активно близо вековно сърбизиране на езика. За децата на българите е бил затворен пътят към обществена, научна и творческа кариера. Но има Господ и не случайно Югославия се разпадна и изчезна от картата на света, следвайки "примера" на болшевишкия Съветски съюз. И няма да възкръсне.

НЯМА "ВТОРИ ИЛИНДЕН"

Има само един Илинден. И той завинаги ще остане в българската национална памет. И нещо показателно. Първата биография на войводата Гоце Делчев е написана от чирпанлията Пейо Яворов. Не се е намерил в началото на миналия век поне един "македонец", който да напише и два реда за този почитан днес и в Северна Македония, български национален герой.

ЧЕСТИТ ИЛИНДЕН! Поклон пред българите отдали живота си за свободата, независимостта и обединението на Отечеството ни!