• Да, съдийката не е нарушила закона, но си е свършила работата повърхностно.
• Този масов буфосинхронизъм рано или късно ще унищожи хубавата ни България

Проблемът на България се нарича безчувствен формализъм. Масовите протести, които заляха буквално цялата страна с искания за справедливост, всъщност са протести срещу царящия във всички области на живота ни безчувствен формализъм.

Никой не си гледа работата, както трябва, а просто търси начин как да прехвърли отговорността върху другиго.

В случая от Стара Загора няма невинни:

Полицията, че не се е втурнала веднага да разнищва случая.

Прокуратурата, която не е повдигнала качествено и навременно обвинение, и онзи прокурор, който трябва да бъде адвокат на държавата, тоест на обществото, а на процеса се държи като адвокат на обвиняемия.

Съдийката Гьонева, която докладва делото и чиято единствена цел е да опази себе си и колегите си да поемат някаква отговорност. А като има някаква формалистична медицинска експертиза с напълно ясно съзнание какво се случва, оставя пребитото момиче да се бори със система - да харчи пари за адвокати, да доказва обстоятелства и да поеме цялата роля на държавното обвинение, като постави деянието в графата “частен характер”. Всъщност това е най-скандалното и укорително в поведението на Гьонева. Че няма грам съчувствие към жертвата и директно ѝ казва, че тя

едва ли някога ще получи справедливост от правосъдната система,

а да се оправя сама - какво да правиш - частен характер.

Хората са възмутени, че въпросният татуиран е пуснат от ареста, а не че момичето е оставено без съдействие от държавата.

Народът възприема ареста като вид наказание, макар той да е форма на временна мярка за неотклонение. Но ако не влезеш в ареста, шансът да получиш някаква друга ефективна осъдителна присъда е клонящ към нула. Населението знае, че най-често единствената неприятност, която достига до разбойниците, идва именно от охранителното производство.

И да, съдийката формално може би е права. И да, никой не трябва да бъде наказван за неизвършено деяние. Но законодателят неслучайно е оставил квалификацията на деянието да се прави от съдиите, а не от медицинските експерти. Защото в лицето на магистратите държавата е делегирала правото си на репресия. И абдикирането от тази най-важна функция на държавата

ни тласка към племенни междуособици

Племето на възмутените, което вчера бе пред съдебните палати, утре ще поиска да изпълнява и присъдите.

Впрочем то е същото и с каквото се сетите - от болничната помощ през пътните ремонти, плажовете и малките кръчми. Формално всичко е както трябва, но няма страст и радост от това да си свършиш добре работата.

Да вземем например

нещо банално и дребно като електронната рецепта

Това на теория безспорно е стъпка в правилната посока, защото би следвало да облекчи и болните, и лекарите, да намали бюрокрацията, да увеличи прозрачността и, ако щете, да намали унищожаването на горите, а оттам и климатичните промени. Но ако питате някой пациент или лекар, ще чуете такъв недоволен вой. Защото всичко е направено като от съдийката от Стара Загора - формално и безчувствено. За да получите т. нар. е-рецепта, е необходимо да отидете при общопрактикуващ лекар и нещо да подписвате на хартия. После, ако в една аптека едното от предписаните ви лекарства го няма в момента, не може със същата електронна рецепта да влезете в друга аптека и да получите само едното. А трябва да почвате цялата процедура отначало и да откриете аптека, в която ги има и двете. Просто този, който е писал заданието за програмистите, си е свършил формално работата и без да има чувствителност към пациентите. Всъщност той е усложнил максимално живота им, като всичко това се прави уж за улеснение и ефективност. Чиста имитация на дейност, буфосинхронизъм.

Ние имаме чудесни съдии, най-независимите в света, чудесни програмисти, харчим милиарди за здравеопазване, но хората са на улицата ту заради несправедливост, ту заради проблеми със здравната система.

В съседната и доста скапана Румъния, дето и тях, и нас не ни искат в Шенген, по шосетата не може да видиш една кръпка. Не говорим за дупки, а за кръпки. Пътищата нямат вид на новоремонтирани - напротив, асфалтът е избелял и поизтъркан. Но няма нито една кръпка, тоест, когато са правени или ремонтирани, тези пътища са направени от инженери, които не са гледали формално на задълженията си, а просто са построили здрав път, който

няма нужда непрекъснато да бъде поправян, а ще изкара 30-40 години без кърпеж

Или прочутата Гърция, дето я предпочитали всички, а у нас било по-хубаво.

По-хубаво е тук, но там няма безчувствен формализъм. Реално там е доста по-скъпо, а гръцките краставици не стават за нищо, но винаги ще получиш някакъв комплимент от кръчмата.

А тук има едни хора, дето били спазили закона, но не само не ти дават нищо, а и те таксуват за ентъртейнмънт.

Формализмът ще затрие хубавата ни България.