9-метрова манта, издаваща подобен на гръм звук, и 4-тонни косатки се мятали около лодката

При Бермудския триъгълник попадат в опашката на ураган.

Спасява ги изтощилата ги преди това буря, която ги забавя

Анонимни доноси в Държавна сигурност (ДС), 25-метрови вълни, загуба на говор, безсъние, удар и мозъчно сътресение, отказ на китките да се движат, арест - всичко това преживяват Джу и Дончо Папазови по време на своите морски пътешествия през 70-те и 80-те години на миналия век.

През цялото време около лодката им се движат огромни морски животни. Като например впечатляващата манта, която достига до 9 метра дължина и 1350 кг тегло и издава шум, наподобяващ гръм. Тя обаче не е нападала “Тивия”, но един кашалот се залепил за борда на яхтата и издавал ужасяваща миризма. Дълго време пътувал с Папазов по време на последното му пътешествие, в което е сам.

Следващата среща е с косатка, най-големия представител на рода “делфинови”, за която е известно, че е нападала лодки с хора. Повреждала е дори кораби. Мъжките са 6 - 8 метра, а женските 5 - 7. Теглото им достига до 4 тона.

“Имаше случаи, когато се е мятала близо до лодката, но нас не ни е атакувала”, спомня си още ветроходецът.

Нито веднъж обаче той не се изкушил да лови риба.

“Не обичам живо същество

да умира в ръцете ми.

Не съм убивал нищо по-голямо от хлебарка”, обяснява той. Яли морски животни единствено в тропиците, когато се появили летящи риби, удряли се в платната и умирали. Тогава ги опитали.

Дори пред опасността да бъдат нападнати от огромни морски същества, течения, урагани или да налетят на рифове, нито веднъж не им е минавало през ума, че по-добре е било да си останат вкъщи.

“Видяхме много интересни места. Човек никога не може да предвиди всичко. Трябва да се бориш и да съобразяваш. Някои могат, други – не”, категоричен е мореплавателят.

Преди всяка експедиция той отделя по една седмица, за да изчисти всичко лошо от себе си. “Мисля само с добро, благодарност, възхищение към тези, които са ми помагали. Най-мощното оръжие. Зачерквам другите, които пречат. Презрението е най-достойният отговор”, казва още морският вълк.

Двамата с Юлия Гурковска мечтаят за океана, откакто са се запознали през 1968 г., но малко преди първата им обща морска експедиция през 1972 г. някой пуска в ДС клеветата, че истинската им цел не е да преплуват Черно море от Варна до Сочи, а да избягат в Турция.

“Не искаха да ни пуснат,

взеха ни паспортите -

разказа мореплавателят пред “24 часа - 168 истории”. - Наложи се да намерим гаранти, че действително искаме да плаваме, а не да напускаме България. Ген. Иван Хариев (шеф на Военномедицинската академия тогава - б.р.) лично се застъпи, че няма да емигрираме и няма да се удавим.”

Тази случка ядосала и амбицирала семейството да завият към Румъния. Така се измъкнали от проследяването и властите у нас не можели да ги локализират. Впоследствие на среща във Военния клуб в София министърът на отбраната ген. Добри Джуров споделил, че негови подчинени са му искали разрешение да изпратят самолети, за да ги търсят. В крайна сметка не се стигнало дотам.

Това обаче е първият път, в който български плавателен съд на платна пресича Черно море. Папазови използвали

обикновена спасителна

лодка, с която било много

трудно да се оперира.

“Тя няма кил като яхтата и не може да плава срещу вятъра - обяснява Дончо. - При насрещен вятър, ако човек падне, не може да бъде спасен.”

А единственият им ориентир по време на 22-дневното плаване бил обикновен компас. През цялото време били преуморени, командването на лодката било трудно, притеснявали се дали ще излязат точно в Сочи. Но най-сложно се оказва денонощната навигация на плавателния съд, което води и до безсъние.

“Не можеш да оставиш румпела нито за секунда. Редувахме се на вахта, за да можем да спим, но при лошо време и двамата с Джу се опитвахме да удържим спасителната лодка”, добавя Папазов, който в този момент само подозирал какво се случва на българския бряг.

Още в началото на плаването им във Варна се получило съобщение, че са подали морски сигнал SO – недовършен SOS, което не отговаряло на истината. От българо-турската граница към тях се отправили кораби, за да ги намерят.

“Добре, че не ни откриха, защото

щяха да ни върнат като

бежанци корабокрушенци,

като хора, които не са си свършили работата. А всички следващи плавания щяха да пропаднат”, смята днес най-известният български мореплавател. В крайна сметка те пристигат в Сочи триумфално. Така генералите и ДС се убеждават, че не са имали намерение да емигрират в Турция. А програмата им “Планктон” получава подкрепа за развитие.

Името е измислено от Дончо Папазов при първия му експеримент през 1970 г., когато прекарва сам 14 дни край Созопол на обикновена рибарска лодка, хранейки се единствено с планктон. Отслабнал с десетина килограма, но общо взето не му е прилошавало от глад. Имал късмет с времето, защото е било точно в разгара на лятото - между 20 юли и 3 август. Само два дни се паднали по-хладни и с големи вълни. От време на време на лодката идвал един от приятелите на Папазов - Тончо.

“В един от неблагоприятните дни той дойде и като видя, че спя, ми се разкрещя. Никога няма да го забравя. Викаше:

“Колко пъти съм ти казвал,

че когато времето е лошо,

да не дремеш!”,

разказа още Дончо.

Неговата връзка с морето е откак се помни. Той е от първите български водолази и рекордьор по гмуркане през 1959 г. Участвал е и при заснемането на подводни филми. Занимавал се с наука, затова решил да направи програмата “Планктон”. Много му помогнали главният редактор на тогавашния вестник “Орбита” Димитър Пеев и журналистът Димитър Езекиев. Включили и Института по хранене на БАН, тъй като идеята била да се провери как планктонът действа на човешкия организъм и дали може да допринесе за оцеляването му в екстремни условия.

На следващ етап начинанието е подкрепено и от ЮНЕСКО. Програмата е разширена, като в нея участва вече и Институтът по авиационна и космическа медицина. Задават параметри за психофизиологически показатели, за да се правят изследвания по време на третата експедиция на Дончо Папазов, която е втора за съпругата му Юлия Гурковска.

През 1974 г. двамата тръгват с кораб на Българския морски флот до Гибралтар, откъдето се отправят към Куба. В мисията “Планктон 3” двамата за първи път виждат океана и трябва да се справят с опасностите, които крие, за да го прекосят. Когато стигат до Канарските острови, един от големите испански вестници - “Ел Диарио”, публикува техни снимки и информация за плаването им заедно с новината за избирането на Валери Жискар д'Естен за президент на Франция.

Атлантикът ги посреща подобаващо. Веднага след Гибралтар се извива силна буря, която трае цели 8 дни и ги изтощава до краен предел. Не могат да си починат и да се наспят. През цялото време трябва да крепят плавателния съд и да изгребват заливащата ги вода. След като оцеляват в стихията, се оказва, че ги чакат и други препятствия.

Пътят, по който се движат към Куба, минава през Бермудския триъгълник, наричан още триъгълникът на смъртта. Когато наближават, 8-метровата им лодка попада в опашката на ураган. Впоследствие разбират, че всичко, което са преживели, е само

блед намек за това, което

е могло да им се случи,

ако бяха тръгнали няколко дни по-рано. Изтощени до краен предел, пристигат в Куба, където изненадите не спират – арестуват ги като диверсанти. Българското посолство не е предупредило властите на острова, че ще акостират наши мореплаватели.

“Държаха ни 3 дни в

кубинското Гуантанамо,

като през цялото време ни носеха шницел пане, а според програмата не можеше да го ядем. Трябваше да си направим изследвания преди това, а нямаше как.

В един момент явно вече получиха информация и ни освободиха. С лодката стигнахме до Сантяго де Куба (най-голямото пристанище в страната - б.р.), където първо ни вкараха в болница, за да ни изследват, а след това ни качиха на военен самолет, за да стигнем до Хавана - разказа още Дончо Папазов. - Отидохме в българското посолство и посланикът ни посрещна, държейки букет с цветя. Казах му, че са ни арестували, а той се оправда, че е нов на поста.

Не ме сдържа и му отговорих: “Като сте нов, да не би да получавате по-малко пари?” Той хвърли букетите, затвори вратата на посолството и ни остави на пътя. Но кубинските журналисти ни настаниха в “Хавана Хилтън” без пари, а освен това ни дадоха право да си каним гости.”

След тези премеждия Папазови се връщат в София, за да се подготвят за следващата експедиция.

Как усещат смъртта край остров Самоа, за мозъчното сътресение на Юлия, за нелегалното преминаване на границата на дъщеря им и за ревящите 40, четете в следващ брой на “24 часа - 168 истории”.