Вчера фалира Сърбия, но във фалит се е оказвала и България.
Не много отдавна - през 1990 година, правителството на Андрей Луканов спря да изплаща външния дълг на България. По онова време той бе приблизително 12 млрд. тогавашни долара. Преобърнато в пари със сегашна стойност, това означва, сега да има държавен дълг от около 100 млрд. евро (ако се изчисли и прибави натрупаната инфлация).
Ако си го представим, излиза, че тогава сме били много по-зле от сегашна Гърция и останалите страни от групата PIGS.
Всички знаем как бе изтърпян този дълг - с ограбването на цели поколения, как още го изплащаме и нашите деца ще продължат да го правят.
Как беше натрупан този дълг - с неразумни инвестиции и с поддържане на изкуствено ниски цени вътре в страната. Цената на хляба за 32 години бе променяна само веднъж. До 1981 г. килограм бял хляб струваше 36 ст., след това стана 54.
Тази цена, разбира се, е била дотирана, особено в края на отчетния период. И България е вземала пари назаем, за да се храни населението, изтезавано с ниски заплати. Подобен чисто непазарен подход е характерен за комунистическите диктатури. За първи път е употребен от Владимир Илич Улянов, наречен Ленин, по време на т. нар. военен комунизъм. По него време съветската държава изпада в зловеща криза, довела до частичното връщане на пазарните отношения при т. нар. НЕП (Нова икономическа политика) и масовия глад в Украйна.
Това ще се случи, ако опитите на правителството да въвежда административни цени продължат. Опциите са трите гореописани - трупане на външен дълг, с който да се имитира благополучие, дефицит и черна борса, последвани от масов глад. Това нещо така не става и държавата не може да се намесва на пазара с административни методи. Тя има достатъчно инструменти да влияе върху пазара, когато на него се случват изкривявания - например да трупа резерви от храни, купени по ниски цени, и да се включва на пазара, когато са високи. Не може да нарежда на търговците как и колко да продават, защото просто не се получава. Обещанията на големите вериги, че ще "замразят" цените на няколко продукта за 3 месеца, е чист маркетингов трик, с който те хързулнаха властта. В супермаркетите винаги има групи стоки, които се продават на изключително ниски цени. Целта е да те вкарат в магазина - уж за евтин хляб, а клиентът да напълни една количка ненужни шарени опаковки. Тоест нищо реално не се е случило от този т. нар. мораториум. Правителството си е нарочило чуждите вериги за враг и редовно ги пържи. Последната мода е да се подкрепя българското, като зад тази кампания май се цели нещо съвсем различно, и то не е интересът на потребителя, а създаването на "правилна" работодателска организация.
Но именно веригите с техните промоции правят живота на доста широк кръг българи изобщо възможен. Защото преди да почне да замразява цените, бяха замразени доходите на всички, които чакат държавна заплата, и на пенсионерите, което бе ъперкът във вътрешното търсене. И затова България не може да се измъкне от кризата въпреки "стабилността". Та нарочените за душмани на народа чужди вериги изпълняват ролята на социални грижи. Помагат на най-бедните.