• Докато Михаил Тенев учи в Швейцария, го издържа читалището в родния му Казанлък
• На 31 години става директор на българските финанси

Михаил Тенев изминава пътя от създател на БНБ и основател на банковото дело у нас до министър. Разочарован от намесата на политиците в управата на банката, напуска с омерзение политиката, посвещава се на частния бизнес и развива редица успешни индустриални начинания. Всичко това става в края на XIX и началото на XX век.

В своята автобиография, писана през 1940 г., когато е 83-годишен, той ще признае: “В обществено-политическия ни живот още от началото лека-полека се загнездваше демагогията у някои от управляващите измежду всички слоеве на населението: духовенство, учителство, чиновничество и непокварена още идеална младеж... Грижите на управляващите бяха насочени повече за увеличение на партията и облагодетелстване на съпартизани, отколкото за подобрение на поминъка на населението, а

при всяка смяна на кабинета държавни добри служители се изхвърляха на улицата,

за да се заместят с негодни опартизанени привърженици на нов режим, и всичко това ставаше от партизански страсти и злоба, все уж за доброто и в интереса на народа.”

Михаил Тенев Хаджиколев се ражда през 1856 г. в семейството на казанлъчанина Теню Хаджиколев, когото съвременниците му определят като “почтен търговец и занаятчия”.

Завършва Пловдивската гимназия с първа награда. Докато учи, превежда няколко статии, публикува ги в цариградското сп. “Читалище” и държи сказки пред първенците на града. Завършва през 1874 г. и е поканен за учител от Калоферското настоятелство, но учтиво отказва. Причината е, че иска да учи в чужбина, но баща му пък не може да го издържа напълно. Затова Михаил стеснително пита някои от членовете на казанлъшкото читалище “Просвещение” дали няма да се съгласят всяка година да му отпускат по 30 турски лири, докато учи. Сумата е дадена на будния младеж, но срещу задължението, като завърши, да се върне и да работи в България, без да се упоменава изрично Казанлък.

Михаил учи финанси в Женевския университет, връща се през 1877 г., малко преди началото на Руско-турската освободителна война.

За да го подпомогне финансово, ректорът на университета Верше събира средства между професорите.

Михаил Тенев постъпва в щаба на временното руско управление на княз Дондуков-Корсаков като преводач.

На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България Александър Дондуков-Корсаков издава заповед за създаване на Българска народна банка. В нея е посочено, че тя е изцяло държавна собственост и първата ѝ задача е да кредитира правителството. Управляващият финансовите дела Константин Бух привлича на работа Михаил Тенев в своя отдел. 22-годишният младеж започва от най-ниските стъпала – подначалник на отдел, управител на митница, финансов инспектор, началник на отдел във финансовото министерство, управител на БНБ от 1887 до 1889 г., а през 1899 и 1900 г. е

министър на финансите в правителствата на Димитър Греков и Тодор Иванчов

През 1881 г. поради недостиг на обучени банкови кадри правителството на Петко Каравелов се обръща с молба към Франция да изпрати специалист, който да е консултант в изграждането на банката. Като съветник пристига г-н Кейе. Интересното е, че французинът нито веднъж не съветва Михаил какво да прави, нито пък българинът търси помощта му, а само му докладва какво е свършил.

Кейе обаче оценява способностите му и го изпраща във Франция, за да проучи и внедри френския банков опит. След 4 месеца, през които трупа опит в банки в Париж, Марсилия и града с името на фриволния гръцки философ, но пък напълно подходящ за френската свобода Епикур, Тенев се завръща у нас. Той вече е разбрал колко неподготвени са банковите чиновници и първата му работа е да пише правилници и ръководства за тяхната работа, както и за организацията на клоновете по места, които тогава се наричат ковчежничества.

Според устава на княз Дондуков, който стриктно е спазван до 1882 г., БНБ трябва да има капитал от 2 млн. лв., но е лишена от правото да печата банкноти. Михаил Тенев разбира, че това ограничава дейността ѝ, и започва кампания за преобразуването ѝ, защото се е убедил, че в съществуващия си вид банката е непригодна за бурно развиващия се български финансов и икономически живот.

През 1883 г. Народното събрание решава банката да стане акционерна. Това е нещо, което противоречи на всички финансови правила за държавна банка, и Михаил Тенев е един от яростните му противници. Едва през 1885 г. идеите му за преустройство са приети и БНБ вече има 12 млн. лв. уставен капитал, като 1/3 от него обезпечава правителството. В новия ѝ устав е записано, че тя е държавно самостоятелно учреждение, има право да издава банкноти и ипотекарни облигации.

Михаил Тенев е и

един от инициаторите за създаване на Сметната палата

“Той договаря и първите заеми от чужди банки, които са нужни на България, за да развива свой железопътен транспорт и индустрия. При подготовката за първия от тях отива в Германия на преговори, но немски банкери му казват, че “железният канцлер” Бисмарк е заявил, че по никакъв начин няма да разреши сега отпускането на един заем за България, защото щял да обиди Русия, а пък тя била съюзник на Германия. Че въпросът не е само политически, той си изяснява твърде скоро.

На нови преговори с Дойче банк той разбира, че банката може да отпусне пари на България, но само ако правителството ни реши, че ще закупи необходимите материали за строителството на жп линията Цариброд - София - Вакарел от немски фирми. Той отказва и това предложение и с доста настоятелност успява да получи заем от Дрезднер банк благодарение на познанството си с нейния директор Георг Сименс. Немецът се съгласява да опита с първоначални 4 млн. лева при курс 90 на сто, което значи, че България на всеки 100 лева заем реално ще получи 90, като банката си запазва правото да кредитира с опционно право за 3 и 6 месеца още 6 млн. лв. при курс 91 на сто. С тези пари започва строителството на първата българска железопътна линия през София до Вакарел. След това заем при същите условия отпуска и австрийската Лендер банк.

Още преди да започнат преговорите за тези заеми, от Лондон изплува и американският банкер Клерк. Той е разбрал, че България търси заем, влиза в преговори с финансовия министър в правителството на Стефан Стамболов Иван Салабашев и заявява, че е готов да отпусне 25 млн. лева срещу държавни облигации.

Условието му обаче е, че той ще има решаваща дума при определяне на условията на тия облигации. След консултации между Салабашев и Михаил Тенев следва категоричен отказ.

Михаил Тенев води и преговори за нови заеми през 1897 и 1899 година. Те са за покриване на стари плащания, но Тенев успява да договори с “Париба” и Дойче банк 6 на сто годишна лихва. Изплащането им трябва да стане освен с пари и с продажба на селскостопански стоки. За да се стигне до това, правителството на Тодор Иванчов въвежда данък десятък върху тях. За да се прибере обаче зърното, са нужни хамбари. Започва тяхното строителство, а парите се отпускат с подписа на финансовия министър Михаил Тенев.

През 1903 г. правителството е паднало от власт, но видинският народен представител

Найчо Цанов сигнализира за финансови злоупотреби

на прежните управляващи.

Срещу Тодор Иванчов и министрите на вътрешните работи Васил Радославов, на обществените сгради, пътищата и съобщенията Димитър Тончев и на финансите Михаил Тенев започва разследване. Първите трима, освен за корупция и присвояване на пари при строителството на хамбарите и Варненското, и Бургаското пристанища, са обвинени и в държавна измяна, а Тенев – за финансови разхищения, защото с неговия подпис са отпускани парите за строителството. Бившият министър на три пъти говори пред Народното събрание за финансовата политика на правителството и е оправдан. Останалите трима са осъдени от Първия държавен съд на различни срокове затвор за корупция и нарушаване на конституцията.

След това Михаил Тенев напуска политиката. Както сам казва, “След 22-годишна служба, едва на 44-годишна възраст,

когато можех да продължавам още дълго своята продуктивна дейност

в полза на Родината, огорченията които бях изпитал, ме отчаяха дотолкова, че се заклех да не помислям вече за държавна служба.”

Никола Генадиев, министър на търговията и земеделието в правителствата на Рачо Петров и Димитър Петков от 1904 до 1908 г., го кани да поеме управлението на новосъздадената Земеделска банка, но Тенев отказва.

През 1906 г. виенската банка “Виенер щат ферайн” решава да прави свой банков клон в София. Представителите ѝ - Фон Адлер и Рихард Фанта, канят Михаил Тенев да им помогне и да подбере способни българи, които да работят в нея. Тенев се спира на братя Паница, братя Бурови, Димитър Съселов, Иван Златев. Така се ражда Балканска банка. През 1906 г. е избран за председател на керамично дружество “Изида” и остава на този пост 34 години. Със закон на 20 януари 1907 година е учредена Софийската фондова борса.

При сформирането на нейния управителен съвет е поканен и Михаил Тенев, който на учредителното събрание е избран за председател. Такъв е отново 34 години.

През 1915 г. застрахователно дружество “Балкан” и Мюнхенското застрахователно дружество със съдействието на Дойче банк и Виер банк ферайн основават в София Общо застрахователно дружество. Първият му председател с тригодишен мандат е Рихард Фанта. После го наследява Михаил Тенев.

След Първата световна война е сложен край на Австро-унгарската империя. През 1924 г. правителството на Австрия решава да засили търговските и културните си връзки с България и създава в София Българо-австрийска камара. По молба на австрийския пълномощен министър в София Колрус Михаил Тенев става неин председател. През 30-те години членува в надзорния съвет на БНБ и е председател на Дружеството на съединените тютюневи фабрики. За тази си огромна дейност сам признава, че се е старал, доколкото му е било възможно, винаги да бъде полезен.

Той е и сред големите български дарители

Прави  значителни дарения в пари и имоти в Банкя за построяването на Военноинвалиден  санаториум през 1928 г., почивна станция за служителите в Българската народна банка, на църквата “Св. св. Кирик и Юлита” в София. Наред с това дарява личната си библиотека и осигурява парична подкрепа на читалища и други обществени организации в родния си град Казанлък.