Зловещите им пророчества за империята се сбъдват няколко години след смъртта им

В навечерието на 183-годишнината от рождението на Апостола отново сме в плен на грандиозен скандал с епицентър в Москва. Думите на Радев, че “Украйна настоява да води тази война”, отприщиха нов рунд в епичната битка между “Дондуков” 1 и 2

183-годишнината от рождението на Васил Левски на 18 юли по странен начин съвпадна с нов скандал “за” и “против” Русия, който разделя обществото ни от няколко десетилетия преди Освобождението до днес.Този път поводът бе изказването на президента Румен Радев, че “Украйна настоява да води тази война”.

На 17 юли премиерът Николай Денков опита да приключи темата, посочвайки, че държавният глава има право на мнение, но България води външна политика, формулирана от Народното събрание и правителството. Преди това обаче между “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2 се завихри такова цунами, каквото не бяхме виждали от гласуването на кабинета насам, когато защитниците и противниците на Русия за пореден път кръстосаха шпаги в епичната си 162-годишна битка. Първата реакция на Николай Денков бе, че “президентът

повтаря едни

руски опорки,

които нямат нищо общо с това, което представят членовете на Европейския съюз и на НАТО като позиция.” “Този, който настоява да води тази война, е кръгът около Путин – аргументира се още Денков. - Но това няма да стане с призиви към Украйна. Войната е започната от Русия и най-лесният и бърз начин е Русия да си изтегли войските и войната да спре за един ден, както видяхме от похода на Пригожин.” Веднага след това се включи министърът наотбраната Тодор Тагарев, посочвайки, че президентът Зеленски навсякъде е бил посрещан с украински флагове. “България не изглежда така. И това е сериозен успех на кремълската политика спрямо страната ни и на пропагандата, коятоКремъл води – посочи той. - Тя се подкрепя от значими обществени групи, партии и в някаква степен от президентската институция.

“Всъщност тази битка се води много отдавна. Дори Левски е казвал, че е искал, след като освободи България, да отиде да помогне на изстрадалите руснаци

да премахнат гнета

на царя и помешчиците

Причината е, че още тогава Апостола е смятал, че Руската империя е олицетворение на злото, както и Османската – не заради друго, а заради стремежа към потисничество. Доказателствата за позицията му са в биографията му, писана от Захарий Стоянов, където пресъздава свидетелски разкази от първа ръка. За целта той е разговарял с очевидци и съратници на Апостола като Христо Иванов, Иван Арабаджията и др. Една от емблематичните дискусии е със съселянин на Арабаджията - Божил Гергев, на която са присъствали Димитър Общи, Ангел Кънчев, Сава Младенов. Тогава Апостола е запитан какво ще прави - какъв иска да стане, когато бъде отхвърлен турският хомот. “Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - бил отговорът му, записан дума по дума от Захарий Стоянов. - Тогава аз

ще да отида в Русия и да

съставлявам комитети,

защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече. "Под натиска на русофилите и най-вече след 1944 г. отговорът на Апостола е променен - че ще се бори за свободата на "други народи”.

В същото време той многократно е предупреждавал съратниците си да не чакат помощ от Русия за Освобождението. “Никому не се надявайте - говореше той. - Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство...”

За това свидетелства и писмото му до Филип Тотю от 1871 г. В него той отново се опитва да парира идеята на свои съратници да отправят апел към Русия: “За първото, което вий ни предлагате и искате го по-скоро, чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско Величество за помощ, на което сте уверени, че бездруго ще ни помогне! Дай Боже да помогне и да подпиши бар за нашата република, ако

технити републиканци

гони и наказва до смърт

в окната. Брате!” Според Апостола този въпрос е най-деликатният и е централен за всички други “наредби”, защото, като се тръгне по тази линия, тя ще има последици. След което Левски минавана следващия въпрос - кога да се атакува, и там отново посочва, че е против да се търси помощ от Русия, с чиито шпиони е имал личен сблъсък. Както и че империята се е опитала да подлъже революционерите и те да изгубят най-добрите си юнаци. “24 часа-168 истории” вече писа, че спорът се заражда, тъй като всички млади революционери като Левски и Ботев са искали от русофилската “Добродетелна дружина”, създадена отбратята Евлоги и Христо Георгиеви, пари. Позицията на тези заможни българи била да им отказват, за да не загиват още смелчаци, а и защото Османската империя обвинявала Русия за всяко тяхно въстание. Това от своя страна пречело на плановете на царя и на Дружината по дипломатически път да преобърнат мнението в Европа и руснаците да ни освободят. Левски и Христо Ботев не вярвали в тези добри намерения. Нещо повече, Ботев така им се ядосвал, че илюстрирал статиите си с карикатури на “Добродетелната дружина”. Причината е, че и той, както и Левски знаел, че

османският гнет

ще бъде заменен

с руски. Със сигурност, мнението му е било повлияно от писанията на Георги Раковски, който още от 1861 г. в своя брошура описва зверства, на които в Русия са подлагани българите, подлъгани да се заселят там, уж за да избегнат турското робство.

По този повод Ботев отбелязва в своя статия: “Жалостни слухове достигат до нас из руска Бесарабия, т. е. из оная обетованна земя, в която една част от нашия народ намери прибежище в страшните години на своите страдания – пише Ботев в своя статия. - И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм!” А през 1875 г. в “Знаме” отбелязва: “Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии.” След което подробно описва как мъжете са били пребивани с камшици, други са давени в кораби, а жените и децата изнасилвани. “Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци – пита Ботев в статията. - Какво ще да кажете против това? Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга.

“Трай душо,

черней кожо!”

Това е девизата ни.” В своя статия от 1871 г. той посочва, че русите “поглъщатъ цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цяло столетие болната Полша. Героят така ненавижда русите, че в статия за вестник “Свобода и Независимост” разказва един анекдот как 13-годишно турче проболо арменец и в съда му дали награда. Когато чужденец, потресен попитал защо, му отговорили, че така правят и в Русия, а Турция била задължена да подражава на европейците.

Някъде през 1878 г. става безпощадно ясно,че Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Захарий Стоянов, СтефанСтамболов са били прави да ненавиждат Русия. След Освобождението ни тя попада в сложна ситуация и настоява да се промени Санстефанският договор, като се орежат границите ни, дадени с него месеци преди това. Решението е взето без участието на български представители. “Россия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни”, изригва тогава съратникът на Левски Стефан Стамболов. Според него “отечеството ни е разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави”.

За него това е резултат от “натрупано руско опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка”. По повод вероломството на Русия Захарий Стоянов преиздава брошурата на Раковски и излива гнева си в предговора: “Руското правителство желае две неща. Първо, да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: “Ето че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани,

камшици и бесилки

да наредя работите...” Не след дълго, през 1892 г. Димитър Петков успява по свои канали да събере солиден архив с документи и планове на Русия по отношение на България и ги издава в книгата си “Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област”. „Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция за нашето освобождение е война не за освобождението на “бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за

завладяването на Балканите

и България от Русия,

нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на славянството, враг на българския народ, на неговото освобождение – пише Петков в предговора. - Никой българин не можеше да допусне тогава мисъл, че “православна Русия”, която с векове ни е пращала икони и камбани подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми за нашето освобождение, а за разширение на своето царство, за обладанието на Балканите.” След което отбелязва, че на мнозина са били известни плановете още от Петър Велики и на всички други руски царе да завземат Цариград и да завладеят България.

Според Димитър Петков гневът ни против Турция бил такъв, че малцина са си давали сметка какво ще ни сполети, когато Русия нахлуе на Балканите. От всичко това става ясно, че патриарсите на свободата са ни предупредили за всички опасности още тогава и че историята се повтаря по един шокиращо стряскащ начин. От тази гледна точка е много любопитно какво ни пречи днес, 162 години след Освобождението, да вникнем в думите на тези герои и да се запитаме: Дали Москва все още мечтае да сме част от Задунайската й губерния?