Приятели, случи се нещо ужасно.

Майкини започнаха да готвят райкин боб върху канапе от диви аспержи. И, както всички знаем от бабите си, аспержите пускат един горчиво-кисел сок, който се изхвърля, ако не искате да хълцате. Затова трябва да се прецедят.

Майкини почнаха да търсят цедака, но не го намериха. Тук цедак, там цедак – никакъв го няма. Даже заподозряха чичо Стою, че си е прецеждал с него маслото на вектрата, щото той масло не сменя – само прецежда веднъж на две години и му нема нищо. За кво да пълня гушата на Колю Денкин, вика чичо Стою. И без това в неговия сервиз ауспусите са китайски, а ги продава за германски, дагуйба в мошеника.

Питахме чичо Стою дали знае къде ни е цедака, но той каза, че не знае. Той си прецеждал маслото на вектрата с тензух от една стара рокля на леля Кинче.

И като каза леля Кинче, майкини се сетиха, че миналата година били услужили с цедака на какини Донкини, да си прецедят чая от люцерна, много бил полезен за бъбреците, хеле за левия. Обадиха се на какини Донкини по вайбъра, а какини Донкини викат: „еййй, ко нещо е телепатията, тамън смятах да идвам да ви го връщам“.

И донесоха след малко цедака и майкини бяха потресени. Целия олющен, ръжда избила около дупките, дръжката леко изкривена… абе грозна работа!

А са го купили през 2009 година чисто нов за два и шейсе от магазина на Радка Папазова. Алпака.

И сега вкъщи е някакъв ад. Майкини плачат, свако се напи от яд и заспа, а аз цъкам фифата на плейстейшъна и направо не знам.

От Фейсбук.