• Бях и маркетингов директор, работих и наравно с чистачки
• Посвещавам “Уроците на Блага” на всички       възрастни хора, които се чувстват самотни и неподкрепени
• Награждаването бе емоционално торнадо - излязох с подути глезени
• Глътнах сценария  за отрицателно време и казах на Командарев: 100 пъти “да!” 
• Името Блага е българският вариант на Вангелия (Ванга) и означава благовестител

- Върна се славата при вас, госпожо Скорчева - при това огромна след наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Карлови Вари. Как се издържа тя?

- Тази слава е още само медийна. Не бих казала, че е като популярността ми преди години, защото сега хората не ме познават по улиците.

Вероятно това ще се промени, след като филмът бъде излъчен, но засега извън редакциите аз съм анонимна, така че ми е лесно.

- Очаквахте ли подобно признание?

- Не. Не съм мислила за това. Но след премиерата ва 3 юли в Карлови Вари, като наблюдавахме реакцията на всички - на журналистите, на зрителите, започнах да се надявам, че е възможно.

- Имахте ли готови думи преди церемонията за награждаването?

- Не. А и нямах време за такива неща. Честно да ви кажа, аз съм много против речите с благодарности. Човек трябва да е благодарен, но това са неща, които да си ги казваме помежду си.

Няма никаква нужда да се изброяват имена на хора, които не означават нищо за зрителите.

Нямат представа за кого става дума. Досадно е. Освен това, ако трябва да сме съвсем коректни и честни, трябва да започнем от Господ.

Благодарна съм му, че ме е сложил на това място, в това време, че ме е срещнал с тези хора, че ми е дал тази майка и баща, този генетичен фонд... Че ме е срещнал с тези врагове, които са ми дали такива прекрасни уроци. И с приятели, които са ми били такава опора. За затворените врати, за отворените, за рамото, на което съм могла да се облегна.

За шамарите, които съм получила. Няма нещо, за което да не сме благодарни.

- Каква беше първата ви реакция, първата ви мисъл, когато чухте името си, че ви награждават с “Кристален глобус”?

- Не бих могла да кажа. Емоционално торнадо. Сега ще ви разкажа как стана. Излъчиха филма, минаха всички интервюта и пресконференции и се прибрахме в България след много тежко 12-часово пътуване със самолет. Имаше бури, имаше чакане по летища, прехвърляния.

На следващия ден, 4 юли, бях като пребита от умора. За петък бях решила да извърша домакинските си задължения - пазаруване, пране, готвене и т. н. Към 16 часа бях на пазар, обади ми се Стефан Командарев и каза, че утре двамата трябва да се върнем в Карлови Вари. И тогава си помислих, че вероятно ще има награда.

Самолетът ни излетя в 6 и 15, което означава тръгване от къщи към 3.30. Нямах никакво време за сън. От петък сутринта, до събота вечерта, когато приключи галата след награждаването, нямах време да си почина нито секунда. Стоях права или седнала, но нямах възможност да легна. И на награждаването излязох с подути глезени. Когато седнахме в салона вече за церемонията, бях толкова уморена, че като загасиха лампите, ми се доспа. Едва си държах очите отворени.

Но когато казаха името ми и че печеля наградата за най-добра актриса, адреналинът така ме събуди, че после часове наред не можех да мигна.

- Каква е стойността на наградите за “Уроците на Блага”?

- Аз знам какви са обстоятелствата около това награждаване и наистина знам каква е стойността на този фестивал. Но има хора, които още смятат, че с най-голяма тежест са фестивалите в Кан и Берлин. В момента фестивалът в Карлови Вари е по-престижен от тези два.

- Кой ви връчи наградата и какво ви каза?

- Нищо не помня от това. Помня само как си казах, че трябва да благодаря на хората на чешки език. И завърших на чешки.

- Имахте ли среща с членовете на журито?

- Когато свърши церемонията по награждаването, те всички дойдоха при нас. Поздравиха ни и казаха, че награждаването на нашия филм решили за 2-3 минути.

- Единодушно?

- Да. Патриша Кларксън, известна американска актриса, каза, че това е най-бързото решение в историята на фестивала. И за двете награди. Майкъл Фасбендър пък каза, че по регламент на фестивала имат право да дадат най-много две награди на един филм. И съжаляват за това, защото биха ни дали още награди.

- Обаче вие спечелихте и още една награда, нали?

- Да. Тя е на екуменическото жури. Екуменическо означава на обединените християнски църкви. А американският актьор и продуцент Майкъл Фасбендър каза, че, още докато гледал нашия филм, решил, че това е неговата номинация - и за филм, и за актриса. Всичко това, преди да е видял другите филми.

Каза, че това е и неговата история. Баща му починал, майка му останала без средства и започнала да търси пари за погребение и препитание. И й се случват ужасни неща. Актьорът каза, че видял историята на майка си във филма.

- Режисьорът Стефан Командарев посвети филма на своите родители. А вие на кого?

- Не съм мислила за това. Но бих го посветила на всички възрастни хора по света, които се чувстват самотни и неподкрепени. А най-много този филм е за моя дядо Петко. Защото... (Тук очите й се насълзиха и тя замълча.) Извинявайте. Дядо Петко е най-добрият човек, когото познавам. Той е бащата на мама. Когато се осъзнах като човешко същество, значи съм била на 3-4 годинки, той стана най-любимият ми човек. След мама, разбира се. Аз обичам всички, цялото ми прекрасно семейство, което ми подари съвършеното детство.

- Разкажете нещо повече за този обичан ваш дядо...

- Когато станах на 5 години, тръгнах на балет. И дядо Петко казваше: “Ели ще стане най-голямата балерина в света и аз ще й нося куфарите по летищата”. След 6 години ми писна от балета и започнах да свиря на виолончело. Тогава дядо Петко казваше: “Ели ще стане най-голямата виолончелистка в света и аз ще й нося куфарите по летищата”. Обаче след 4 години и от виолончелото ми писна. Слава, богу, дядо Петко доживя приемането ми във ВИТИЗ.

И пак казваше, че когато стана най-голямата артистка в света, той ще ми носи куфарите... Почина на следващата година. Да имаш такава неотменна, безапелационна, стопроцентова подкрепа в живота си, е голяма сила.

- Как се чувствахте в компанията на Робин Райт, красивата бивша съпруга на Шон Пен?

- Чувствах се прекрасно. Тя наистина е голяма звезда. Надявам се и тя да се е чувствала приятно в моята компания. (Голям смях.)

- Как издържахте повече от 30 години без любимото си кино?

- Много дълго време нямах любимо кино. Него просто го нямаше. Не помните ли? Какво да правя в кино, в което няма изкуство? Няма смисъл. Което е някакъв вид филмова чалга. Какво да правя там.

- А имахте ли покани за участие в български филм?

- Имах. И точно заради това спрях, защото отказвах, отказвах, отказвах... И накрая реших просто да спра. Бях на 45 години.

- Как живяхте през това време, с какво се занимавахте?

- Работих други неща. Аз съм любопитен човек и обичам да научавам много нови работи. И съм добра във всяко нещо, с което се занимавам.

- Какви бяха тези “неща”?

- Бях маркетингов директор на една застрахователна компания, занимавах се с пиар и имидж мейкинг, била съм офис мениджър, както и счетоводител и касиер на една строителна фирма. Последната ми работа беше като чистачка...

- Не думайте! Къде бяхте чистачка?

- В една фирма, която се занимава с обслужване на обществени сгради. Е, не бях само чистачка, бях супервайзър, но и чистех - работех наравно с останалите колежки.

- Не е ли вече крайно време да разкриете тайната на тези прословути “златни ключове”, за които Ванга ви предрекла, че ще носите като възрастна?

- Току-що идвам от една телевизия и те ме питаха и за това. Не знам какво е.

- Аз написах за тях в “24 часа” още преди години.

- Знам! Те заради вас питат. Защото, когато ме поканят , започват да четат интервютата и другите неща, писани за мен.

Наистина не знам какви са тези златни ключове. Един ходжа ми каза преди години, че те означавали власт, но не непременно политическа. Точните думи на Ванга бяха, че на стари години ще нося златни ключове.

Но аз не знам какво са стари години. Още не се чувствам остаряла. На 70 години съм. Страшно много, но аз не се чувствам на толкова. Възрастна съм, но не съм стара. И ако Ванга това е имала предвид, значи имам още време, за да стана стара. И нещо любопитно. Името Блага е българският вариант на Вангелия (Ванга) и означава благовестител.

- През годините сещахте ли се за това предсказание?

- Известно време се сещах за него. Преди години, когато говорих с вас и ви разказах за тези златни ключове, бях ровила в архива си и го видях записано.

- Какво пишеше?

- Нямам точен спомен. И знаете ли, искам да не се говори повече за тези ключове. Споменах ги тогава, преди много време, почти на шега. А сега това се превърна в нещо, на което се отдава твърде много внимание.

Начинът, по който човек работи и отстоява себе си, е с много по-голямо значение от безволевото очакване на дарове от съдбата. И може би точно това са ключовете: прави каквото трябва и тогава очаквай отплата.

- Ако режисьорът Александър Косев не бе ви срещнал случайно на улицата, накъде щеше да продължи животът ви?

- Откъде бих могла да знам!

- Питам ви, защото можеше да ви хрумне друга идея за работа.

- Имам едно куче, което смятам, че е вълшебник.

- Защо?

- Защото то ме срещна със Сашо Косев. Ние разхождахме кучетата си в един парк, той ме познал, заприказва ме, стана дума за кино и той ме попита бих ли се върнала в него. Отговорих му - да, но само в стойностен проект.

- И с какво ви грабна сценарият за филма на Командарев?

- С качествата си. Първо ме грабна личността на режисьора Стефан Командарев. Сашо му казал за мене и той ми се обади по телефона. Бях изумена от това обаждане. Видяхме се на другия ден, той ми даде сценария и аз го глътнах за отрицателно време. Обадих се на Командарев и казах: “Да! Не “да”, а искам, настоявам. 100 пъти “да”!.

- Кога по време на снимките разбрахте, че не сте забравила как се играе във филм?

- Никога не съм забравяла. Сега съм по-добра. Добавила съм опит и житейските уроци, които нямах.

- А кога ви беше най-трудно по време на снимките?

- Не ми е било трудно в нито един момент. С този екип се работеше приказно! Вълшебно! Не съм имала такъв случай в кариерата си. Дори при Въло Радев в сериала “Адаптация”. Хората от екипа на Командарев са изключително приятни.

Безкрайно добронамерени един към друг. Те са едно цяло. Сто процента са в работата си, помагат си един на друг. И всичко това прави невероятна атмосферата за работа.

Отключва енергия за творчество. Те са перфекционисти във всеки един момент. Като казвам “те”, имам предвид всеки един, до последния човек. Аз ги обичам. Наистина...

- Дайте пример за този перфекционизъм.

- Примерно гримьорката ни Бистра Кечеджиева. Във филма има един епизод, в който моята героиня Блага към парите, оставя и халката си, която 40 години не е сваляла от ръката си. Решихме, че тя е оставила светъл белег.

И Бистра гримираше всеки ден безименния пръст на дясната ми ръка с белега, оставен от халката. Беше си направила тайминглист - за времето и кога с колко избледнява белегът. И това го правеше всеки ден. Разбирате ли за какъв перфекционизъм става дума?!

- Лесно ли влязохте в образа на Блага?

- Не знам кога точно се е случило, защото ние много репетирахме. Това е първият филмов режисьор от тези, с които съм работила, който използва репетицията като средство за подготовка, и съм му много благодарна за това.

И някъде на тези репетиции усетих, че съм в кожата на Блага. Кога точно е станало, не разбрах. Магия някаква е...

- Има ли човек до вас?

- Разбира се. Съпругът ми Стефан Стефанов.

- Бившият актьор от Сатиричния театър, който бе Тодор Каблешков в “Записки по българските въстания”?

- Да. Играе в още много български филми.

- Знам, че в началото на прехода бяхте семейство, но мислех, че отдавна сте разделени?

- Неее, заедно сме 43 години.

- Браво! И в Холивуд няма такъв дълъг брак... А наследници ?

- Имаме една дъщеря, казва се Бояна, но не е кръстена на филмовата студия “Бояна”. Майката на Стефан се казваше Бойка, а моята - Яна. И понеже всички ни казваха, че ще е момче, бяхме решили да се казва Боян. Но когато лекарят извика - мома е!, аз сложих само едно “а” и стана Бояна.

- А сега накъде?

- Не знам, нямам представа. Филмовите хора и хората, които правят сценично изкуство в България, все още не са видели филма. Те не знаят какво мога да правя, в каква кондиция съм. Когато го видят, тогава може би ще имам предложения. Надявам се на това.

CV

l Родена е на 8 март 1954 г. в Пловдив

l Приета е във ВИТИЗ “от раз”, но след първи курс напуска института. Смята, че това, на което ги учат, не е това, което трябва

l Успяват да я върнат и завършва в класа на проф. Надежда Сейкова през 1977 г.

l След участието й в сериала “Адаптация” на Въло Радев вече е звезда

l В киното дебютира като Елеонора във филма “Търновската царица”.

l Последният филм, в който играе, е “Вампири, таласъми...” през 1992 г.

l Казва, че е “кадем”, защото всички филми, в които е играла главната роля, с получили награди

l Въпреки това не се снима в киното повече от 30 години