Опустошавала се земя за цели (ах!) 250 кв.м. Помните ли каузите, за които лежахте на "Орлов мост"?

Жив е българският флаг. Перефразирам Иван Вазов, защото в последните години някак все в него търся утеха. И все ми се върти в главата онази сцена, когато разтерзаният български народ след подписването на Ньойския договор, се стича (не организирано в социалните мрежи или по партийни поръчения), не къде да е, а под балкона на Народния поет. Почернялата от почернен народ улица в центъра на София гледа с очите на цяла България Вазов, който с всичката си мъка и всичкото си родолюбие подкрепя народа си с фразата: "Жив е българският бог!"

Сантиментално ли ви звучи? Разпарчетосаната родина, от която остават едни 111 000 кв. км територия не навявава сантименти, но 

на останалите в границите й българи им трябва повдигане на духа.

А дали този дух ще бъде въздигнат с вярата в бог, или с издигането на знаме, приликите и разликите не ще да правя аз. Това обикновено го прави историята.

Пилонът на Рожен раздели обществото на "Осанна!" и "Разпни!", както обикновено се случва от стародавни времена. Едни се хванаха за него като за спасителна греда, която ще ни задържи над мътните талази на външните и вътрешни сътресения, други го сринаха със земята като символ на тъпо перчене, нещо от рода на "На гол тумбак чифте байряци". Кой ги давал кинтите, не може ли да ги вложи в нещо по-необходимо - детска болница, старчески дом, психиатрия, стадион, дворец на културата, боеприпаси за трети страни, всичко това (освен детската болница) си го навързвам, заради необходимостта от такива съоръжения, която е някак задължение на държавата (без боеприпасите, щото те са си някак казус бели*, пък българското знаме не е обърнато наопаки, поне не все още).

Крайна ли съм? Крайна съм, ама мога и още по-крайна да бъда. В социално-мрежова схватка се счепкаха здраво природозащитници

- ах, ама опустошава се свещената земя чрез дълбане и оциментяване на цели (ах!) 250 кв. м. в таз наша хубава Родопа планина.

 Забравихме опожаряването на горите й за дървен материал и незаконната сеч, против което лежахме на "Орлов мост", ама то беше преди десетина години, кой ти помни.

Аз помня. Помня как аха-аха не дадохме Златна Добруджа за шистов газ. Помня бетонирането на Черноморието. Помня свлачищата и срутищата. Помня запустелите орници. Много помня, защото ката ден ми се набиват в очите, колчем мина покрай тях. Земният рай на нашата мила родина, тези мили 111 000 кв. км "тамо, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей, тамо де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина",

все още са свещената наша земя, българска, под български флаг.

Подчертавам: под български, единствено под българското знаме, българския трикольор, българския стяг ако щете, но това е положението.

И какво лошо този трибагреник да се развява над Рожен? Институционално няма противоречия. Спазени са пропорциите, спазени са всички законово установени параметри, има символика във височината на този пилон, хайде холан, ако ще говорим за грандоманщина, вижте първо предизборните билбордове с лицеобразите на ратуващите за народни правдини кандидат народни избраници по магистралите, по площадите, по плакатите. Примерно.

Да, ще кажат мнозина, това ли е най-важното в момента, кого ще нахрани, на кого ще помогне, кого ще спаси, кого ще води към светли бъднини едно знаме, развяващо се вдън гори тилилейски? Поименно никого. Тогава на кого е нужно? Не знам, не знам, ако ви заговоря за дух, ще ме пратите да свиря на флейта, ама местата в духовата секция на филхармонията са за професионалисти. Все пак духът е нещо невеществено, то не храни, не пои, не облича, не... Щях да кажа "не топли" и се замислих. Защото духът на един народ сгрява не телата, а душите. Гордостта на един народ не е горделивост.

И в края на краищата противниците на този проект срещу какво са?

В трудни времена народът се хваща за сламка. Дали ще е балкон или пилон - утеха е, утвърждение е, вяра е, надежда е, колко му трябва на народа? Както го е казала Миряна Башева: "Че имаме единствен път, с едно-едничко знаме за свобода, любов и смърт - това е, друго нямаме!"

Апропо ние, българите, имаме и едно друго свещено знаме. И на него пише "Свобода или смърт".

* казус бели (casus belli, лат.) - повод за война