Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Работи в областта на индивидуалното и семейно консултиране. Подпомага разрешаването на конфликти в двойката и трудности при възпитанието на децата. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

Объркана съм, къде греша?

Здравейте!
 Пиша ви, тъй като мисля , че вашият кометар ще е безкрайно полезен за мен. Изглеждам като всички момичета на моята възраст (24 г.), но се чувствам страшно самотна и неразбрана. Казах, изглеждам, защото точно тази тема не смея да я обсъждам с никого. Работя и уча. По цял ден съм заобиколена от хора, но те сякаш само ме натоварват, тъй като трябва да се преструвам. Работата ми го изисква. Нямам приятел. Последната ми връзка беше преди година и беше безкрайно разочароваща за мен. Давах мило и драго за един господин, който ме заряза без обяснение. Не стига това, но и цяла година идваше с едно момиче на работното ми място. Накрая не издържах и напуснах. Може да се каже, че имам някакви чувства към него, но по-скоро преоблада разочарованието и болката, гневът. Разбира се, опитвах да имам и други връзки, но нещата продължават да не се получават.
Не разбирам аз ли имам много изисквания? Просто искам някой, който да ме обича каквато съм - без да има претенции как изглеждам или колко съм чувствителна... Когато изляза с някого и ми направи такъв коментар, много , много рядко излизам втори път. Просто виждам, че нито ме разбира, нито има потенциал да ме разбере. Много бих искала да знам в коя насока да си обърна внимание. Объркана съм и не виждам къде греша. Благодаря!

Здравейте,
Прави впечатление, че нещо ви притеснява във външността ви. Доста често във въпроса стои идеята за това как изглеждате и как ви виждат другите. Сякаш се опитвате чрез това повторение да преработите стояща във вас обида от значим човек. Не знам дали се виждате грозновато изкривена или плътски желана за потребяване, но начинът, по който го описвате, е болезнен независимо от външността.
Първите думи, които представят Аз-а ви като ваша визитка, са: “… чувствам се страшно самотна и неразбрана”. Какво ви плаши, защо избирате страха за приятел, който да буди усещане за несигурност. Ние сами сме творци на вътрешните си демони, защо им давате сила? Преди да стигнете дотам - да търсите приемственост и сигурност от другия,
ще е нужно да го направите сама за себе си
Знаете, за да ви се случва такъв опит, вие самата сте се изгубила или не сте се намерила и не знаете какво да направите, за да си създадете увереност.
 Но е възможно да не ги давате по начин, нужен му на него, и затова той да ви наказва с такава липса. Ние всички сме различни и грешим, когато мислим само през нашия ум и гледна точка. Направили ли сте опит да разберете какво го радва другия, какво му носи удоволствие, как вижда живота си, какво го натъжава… все неща от реалността, която обаче е различна за всеки. Но тук има един капан, в който може да влезете, а именно да застанете жертвено да мислите и правите за другите, без да случвате и обгрижвате достатъчно често себе си. Това не е здравословно и хармонично както за вас, така и за връзката ви, която ще имате.
Разказвате за живота си малко, но с такава “сухота” и “стерилност”, сякаш не живеете живо живота си
На тази възраст, а вече с толкова тъга и обида. Защо избирате работа, която не ви харесва, хората ви дразнят, играете роли, които не са ваши…Сякаш се чувствате принудена да живеете живот извън себе си. Някой заставил ли ви е да работите и да сте сред хора, с които не се чувствате добре. Има ли заплаха за вашата психична и телесна цялост, че избирате да се задържате в болезненото…
Гневна сте на себе си, защото не си позволявате да бъдете такава, каквато сте, да заживеете според вашето разбиране. Просто сте научена да играете роли, за да сте харесвана и желана от другите. Може би отрано не са ви подпомогнали да припознаете Аз-овите си заявки. Защото услужливите родители са заети да ни направят добри деца и издават съвети, които ние дори, без да изискват, се чувстваме длъжни да изпълним. Но така живеем за Аз-овите желания на другия и това се превръща в идентификация, която ние обслужваме и извън семейството.
Връзката с значимия господин ме провокира да мисля, че той е значително по-голям от вас. Ако е така, това ми напомня на Едиповата детска фаза и начинът, по който е разрешена, има своето влияние в бъдещите ни интимните отношения. Не знам дали знаете за тази фаза, но това е момент от детското развитие, през който преминават всички, когато момчетата са обърнати по-любовно към майките си, а момичетата към бащите си. Не разглеждайте детското влюбване като при възрастните. Децата в този период са силно привлечени от родителя от противоположния пол и търсят повече игри на близост с тях. Могат дори да споделят през играта фантазиите си да имат бебета от съответния родител. И тук е много важна ролята и отношението на родителя, който хем присъства, дарява с любов и грижа, но и поставя границата за забрана на инцеста. Това е, когато например бащата казва на момичето: “Аз много те обичам и съм твой баща и приятел, но съм мъж на майка ти и съм създал семейство с нея. Ти някой ден ще срещнеш своя мъж, с когото ще си имате ваши деца, както ние с майка ти си имаме теб.” Целувката по главичката и думи като колко си хубава, красавицата на татко, много си умна и знаеш как да… хайде да направим нещо любимо заедно… Това са ценни и съхраняващи сигурността на Аз-а отношения по време на Едип. Това е психоаналично звучене и са фази, разгледани от Фройд.
И в тази връзка се питам
каква е била връзката
с баща ви,
колко е била присъстваща или отсъстваща, доколко са се поставили тези граници, за които говоря. Не знам историята ви, но може да се поработи с терапевт във връзка с отношенията с баща ви. Родителите са първообрази на мъжкото и женското, на които стъпват последващите значими хора в живота ни. За да не сме успешни и щастливи във връзките си, за да ни е трудно да създаваме връзки, да се задържаме в тях, отговорите се крият някъде назад в нашата детска емоционална конфликтност. Защото дори и да сменим мъжа, пак не се получава и естествено идват въпросите: Какво се случва, какво не е наред в мен, къде греша, защо все на мен...
Според мен имате изисквания и те се разминават с реалното случване. Опитайте се да живеете с по-малко изискване и очакване, така е по-лесно. Вие сте млада интелигентна жена, мислеща и това ви води до съмнения и болки. “Който трупа знание, трупа печал!”, съобщава ни от страниците на Библията авторът на Еклесиаст, древен мъдрец, син на Давид, цар Йерусалимски.
Погледнато през тези последни думи, вие сте станали по-мъдра и опитна. Но нека вие станете творец на: Който трупа знание, си случва и радост. Вие така опознавате себе си, поставяте границите на Аз-а си. Започнете да се харесвате, да разпознаете Аз-овите си радости, да си позволите да се заявите пред света със своите силни и слаби страни (каквито ги имаме всички). Станете отговорна за личното си щастие. Започнете да мечтаете, да намирате вътрешните си таланти, да знаете в какво сте добра, какво ви се отдава лесно, с какво се гордеете, какво ви носи удоволствие, дарявайте на себе си и на света усмивка…Уважавайте себе си, за да ви уважават другите.
Прави ми впечатление, че мислите по-негативно. Първо, виждате проблема, лошото, съмнието, но това ви завзема и така не ви остава много пространство за хубавото и градивното. Сменете механизма. Готова сте да се обвините,
умът ви трескаво
 търси “грешката”,
за която ме питате. Няма грешка, има само опит. Мислете, че сте придобили опит независимо от светлата или тъмната страна на преживяното. Защото ако започнете да мислите през призмата на оценките (това е добро, това лошо, това е правилно, това грешно), ще се вкарате в болезнената емоция на гнева, вината и обвинението. Да, по-голямата част от хората живеят така и не се замислят върху този факт, но такава е възпитателната система и социалните норми, които онаследяваме. Просто може да се замислим дали това е полезно или не за нас и ако искате, можете да промените нещата. Но, за да се случи тази промяна, е нужно осъзнаване и разбиране какви вярвания обслужваме.
В следващия брой ще продължа по тази тема като отговор на друга жена. Можете да четете и да откриете още отговори за себе си.