Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Работи в областта на индивидуалното и семейно консултиране. Подпомага разрешаването на конфликти в двойката и трудности при възпитанието на децата. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

 

Здравейте, на 36 години съм, разведена с едно дете. От 5 години имам връзка с мъж, който ме крие от родителите си. Аз не ходя никога в неговата къща, когато те са там. На семейните събирания ходи сам и това ме наранява много. Исках да живеем заедно в моята къща, да създадем семейство, дори да имаме дете, но той ми отказва. Почти всяка вечер идва при нас, вечеряме, говорим, гледаме телевизия и после си тръгва. Напоследък обаче стана сприхав и дори агресивен, не правим секс, непрекъснато се караме. Обичам го, защото много се грижи за нас и е повече от баща за детето ми, но съм объркана. Не разбирам какво се случва и защо?

Здравейте,
Още от първото ви изречение ме обзема смущение и мисълта , че нещо отдавна не е наред във връзката ви. Идеята, че психични или физични аспекти от вас трябва да се крият или още по-лошо - цялата да бъдете скрита, не ми звучи хармонично и здравословно.
5 години са достатъчно дълго време, за да се преодолеят прегради, свързани с вашата лична заявка като двойка и да се покажете като такава пред вашите близки.
Вие страдате и се натъжавате от този избор на вашия партньор. Това е естествена реакция на защитата на Аз-а. Приятелят ви сигурно демонстрира неглижираност, казва ви, че си внушавате, но истината за вас е, че влизате в конфликт със себе си и търсите отговори. И съвсем естествено идва въпросът : Какво не е наред в мен, с какво съм го заслужила, къде греша?
Не знам дали сте споделили с него какво чувствате, какво ви прави тъжна и какво ви липсва, но сякаш
не си позволявате да бъдете открита и искрена. Сякаш забулвате истината
за болезненото чувство във фалшива усмивка и от страх премълчавате с примирение. Нужно е да заявите себе си, независимо каква ще е неговата реакция. Не трябва да ви води страхът от това, което може да загубите. Важно е да заявите себе си и да поставите граници, които очертават вашата представа за това какво допускате като компромис и какво не сте готова да приемете.
Но за това е нужна вашата активна позиция - да не позволявате самата вие да се поставяте в ситуация на обезценяване. За 5 години вие нямате приемственост и принадлежност в двойката. Колко сте готова да чакате и дали е нужно безгранично търпение?
Вашият приятел сякаш не ви приема във вашата цялост. Сякаш ви "разкъсва" на парчета. Едните ги харесва, а другите ги крие от света. Той като малко момче не смее да се заяви и да сподели своя избор с родителите си. Но в това можем да видим и важната стойност, която носите за него. Човек крие нещо, защото се срамува от него или защото се страхува да не му го отнемат. По този начин може да иска да покаже на родителите си, че те не контролират всичко, че той може да създаде връзка, в която те нямат място... Възможно е също влиянието на родителите му да е толкова силно, че той да не може да създаде семейство извън това, което го е създало. Това, разбира се, са аналитични интерпретации, които не са доказани.
Конфликтът при него се усеща и не е отскоро, но не е редно да анализираме него, защото вие сте потърсили моята помощ. И двамата сте несигурни и объркани в собственото си себепознаване, което се проектира и във вашите отношения. Сякаш сте му нужна, за да поемате това, което той не може да направи за себе си.
Сигурно се страхувате да не го изгубите, но вие дори не разбирате, че го нямате. Какво ви дава реално той - присъствие за вечеря , пълнота на дивана пред телевизора, мълчание, агресивно отношение. Обичате ли в него, че ви крие, че ви ползва да се нахрани при вас, да си поговори, да се разтовари, че не ви желае като жена, че е сприхав, че си тръгва? Това ли ще ви липсва, това ли е любовта за вас?
Ще ви цитирам:
"Обичам го, защото много
се грижи за нас и е повече от баща за детето ми,
но съм объркана." Не ви ли се струва изкривена и перверзна тази истина за любов? Вие показвате на детето, че избирате, разбирате и цените грижата на човек, който не ви желае, обижда ви, крие ви, тръгва си вечер от вас и ви прави тъжна. Той с това ли е "грижовен"? Не разбирам как може да е добър за детето ви, а спрямо вас да има такова отношение. Мисля, че детето няма нужда от такава грижа и такъв "бащин" модел.
Време е да излезете от тази илюзия и да тръгнете в друга посока. Всяко различно действие от досегашното ще ви даде нов опит, независимо дали в тази връзка или в друга. Ако правите едно и също, ще преживявате един и същ опит, ще се въртите в същата травматична ситуация.
Запитайте се детето има ли нужда от такъв баща и вие желаете ли такъв мъж ? Страхувате се, че ще останете пак сама, че ще се видите провалена в още един избор, защото сигурно има натрупана, непреработена болка и обида от старата връзка. Искате детето ви да живее в "цяло" семейство, но на каква цена?
Страхът не е добър приятел, прави ви слаба и податлива на влияние, блокира ви в измислен комфорт. Вие сама трябва да цените себе си, да се уважавате и да разчитате на интуицията си. Всеки е пророк на собствената си съдба, изборите ни са лична отговорност, щастието - личен избор и мислите са лично производство. Вие с вашите действия, език и лични граници сте пример за детето си.
В сегашната ситуация детето не е щастливо. Желаете да го предпазите да не преживява това, от което вие страдате. Но рискувате да постигнете точно това, защото вие избирате да сте в тази ситуация. Помнете, че децата повтарят модела. Детето си има баща, защо искате да му намерите друг и да му преписвате стойност на "повече от баща"? Възможно е вие самата да сте имали липсващ психически или физически баща и сега да търсите в мъжа до себе си сигурния покровител като компенсация. Или майка ви е страдала от подобна житейска история и вие несъзнателно да я повтаряте. Защото децата остават "лоялни" към родителите си, като заприличват на тях. Истината е скрита и във вас.
От реакциите и отношението на другите ние можем да учим и за себе си. Да видим скрити за нас истини. Другите са огледало на изтласкани, потиснати аспекти от нашия Аз.
Вие сама се подценявате,
не се заявявате, не
боравите здравословно с агресивните си импулси,
трудно казвате "Не", показвате готовност да търпите, дори намирате обич в това. Сякаш във вашето разбиране за любов стоят агресивни и отхвърлящи елементи. Защото казвате, че обичате и желаете човек, даряващ ви с това. Тогава не се чудете, че той също ви обича по един изкривен начин, като не ви цени, като взема решение вместо вас, като е агресивен. Та нали трябва да направите едно цяло!
Но, моля, разберете, че за да получавате това отношение от него, вие първо сте го приели и сте го допуснали сама за себе си - вие не се цените и се съмнявате в себе си, трудно вземате решение от страх и търпите, самата вие не си позволявате агресивно заявка, за да се отстоите в личното си право на щастие. Нещата в началото се случват в нас, после другите ги продължават. Така човек абдикира от своята отговорност за щастие и предава тази власт в ръцете на другия. Вие сте допуснали да бъдете зависима от него. Това не е здравословна и полезна любов.Това е зависимата любов.