Валежите от дъжд, които паднаха през изминалите дни у нас, не са нещо уникално, незапомнено и невиждано в метеорологичната история на България. Няма да коментирам какво е било през миналия век, а ще говоря за това какво е било времето през тези последни 20-30 години от този век. Ще останат две абсолютно култови години - 2005 и 2014 г., каза пред БТА климатологът проф. Георги Рачев, който е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Рачев беше попитан обичайни ли са интензивните валежи през последните дни в България и дали наводненията са основно в резултат на тях, или са и заради непочистени речни корита.

"През 2005 г., над цяла България, валя страшно много и тогава беше прекъсната железопътната линия от София до Пловдив. Тогава, за съжаление, се удавиха 20 български граждани", каза климатологът.

"Другата култова година с валежи не само през лятото, а и през останалите месеци, беше 2014 г. Тогава много метеорологични станции показаха абсолютен максимален годишен валеж, което доказва, че през цялата година имаше много валежи. През 2014 г. се удавиха 19 българи, и то на различни места в България", припомни проф. Рачев.

"През тази година у нас, от началото на юни, имаше няколко последователни синоптични обстановки, от които в Предбалкана и в Западна България валяха обилни валежи. Въпросът е, че обикновено едно речно прииждане, един разлив на реката, е резултат от комплекс от фактори. Валежите сега бяха в няколко последователни дни, почвата и растителността бяха максимално наситени с вода, и всеки следващ валеж нямаше къде да попие", обясни климатологът.

Проф. Георги Рачев коментира, че нашите реки ги вкарахме в някакви речни корита и ги "изправихме", а се знае, че меандрирането или завоите, които прави една река, около тях винаги се образува една заливна тераса. Тя служи като сюнгер, като кухненска гъба, която при висока вълна, при разлив, поемаше голяма част от водата. След това, бавно я изпускаше в продължение на няколко седмици обратно в реката.

Сега нашите реки са "изправени", без завои и всичко това води до преливане. Много български реки са такива, а да не говорим за малките язовирчета, които са завирени, и не се знае от кого и как се стопанисват, както и кой е отговорен за тях, заяви климатологът.

"За щастие при последните наводнения у нас нямахме загубени човешки животи, на фона на случилото се през 2005 и 2014 г. На 15 и 16 юни 2023 г., на връх Мургаш паднаха 130 литра на квадратен метър и това е месечната норма от валежи. Най-много валя в Чипровския Балкан, на границата между Сърбия и България, високо в планината - може би има места с над 250 литра на квадратен метър. В Сърбия също имаше много наводнения. Оформи се т.нар. конвергентна линия, стоящ фронт, който се стационира на едно и също място, и даваше изключително много валежи", коментира ученият.

Проф. Рачев обясни, че през миналата седмица България беше "разделена" на две - по линията Свищов - Смолян. "В Западна България хората "се давеха" от дъжд, докато в Източна България нямаше дъжд и времето беше слънчево, топло и сухо.

От началото на месеца, до този момент във Варна и Бургас валежът е от два литра на квадратен метър - това не е и 5 процента от месечната норма. Днес малко е поваляло там, но в Източна България времето продължава да е засушливо, отбеляза климатологът.

Очаква се лятото у нас да е по-топло от нормалното през юли и август, но с нормално количество на валежите. Всички тези прогнози обаче, поради хаотичния характер на климата, са много приблизителни, каза проф. Георги Рачев.

Той съобщи, че от утре вече ще има температури от 30 градуса, а в четвъртък и петък температурите ще достигнат 33-34 градуса. Слънцето вече напича силно и сега е най-продължителният ден - от 15 часа и 20 минути.

Времето се нормализира, но все пак малко е по-хладно от нормалното за юни към момента, обясни проф. Рачев.

По повод на язовир "Нова Каховка" климатологът каза, че продължава да се спекулира с информацията от него. "В Одеския залив, ако има замърсяване, ще се утаи, и до нас, ако достигне нещо, ще е някой пластмасов бидон или някои дървени части, които могат да плуват", заяви климатологът.