След мача с Литва само могат да се сънуват трансфери на национали в чужбина

Преди мача с Литва националният селекционер Младен Кърстаич поиска напрежението от журналистите да е върху него, а не върху играчите. Тогава нека си кажем истината - дори с това не може да се справи. Напрежението е върху него и всичко е хаос.

Едва ли ще срещнем скоро по-слаб съперник в какъвто и да е шампионат. Домакините във Вилнюс си играха за нещо малко и го постигнаха с помощта на българските играчи, а и треньора.

Сега започва жегата. Трябва ли да си гениален треньор, за да забуташ единствения си качествен халф като централен защитник? И да не го пуснеш напред и да смениш схемата след червен картон в 15-ата минута? Да не пуснеш чист централен нападател, след като съперникът ти остава без цялата си защита заради контузии?

Отговорът е или си слаб треньор, или просто не ти пука. Думите, че тези футболисти ще играят заедно още 10 години и сега поставяш началото на нещо грандиозно, просто нямат покритие.

Така напред излиза вторият вариант - просто не ти пука.

Реално нищо в националния ни отбор не се е променило за добро. Нищичко. Няма основа, няма нищо.

В него се викат резерви, играчи от изпаднали отбори, всичко, но не и тези, които може би са в по-добра форма.

Много интересно какво ще е обяснението за смяната на полувремето, когато излезе единственият полузащитник, който се опитваше да бута топката напред - Станислав Шопов, за да влезе звездата Иван Йорданов. Същият от славния тим на варненския “Спартак”, който завърши последен в първенството.
Или не можеш, или пък наистина не ти пука. Срещу съперник, който в последните си 20 мача е побеждавал само нас и Сан Марино. Явно обаче не е далеч времето, когато и Сан Марино ще започне да ни се опъва. За Люксембург и Лихтенщайн не може да говорим, те вече са пред нас.

Кърстаич явно си прави състава по това кой ще го атакува във фейсбук или някоя декларация. Това едва ли е печелившият подход за който и да е треньор.

Май вече и на БФС не му пука много за този отбор, след като Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов пропуснаха гостуването във Вилнюс, вероятно защото са на почивка. Поне да бяха отишли да видят стадион.

Както е тръгнало, наистина май ще се окажат прави тези, които смятат, че нов национален стадион не ни трябва. Просто няма за кого. Скоро време и този в Разград ще се окаже прекалено голям за тима на България. А местеното в Пловдив вече е напълно излишно. Къде ще търсиш 15-20 хиляди зрители с тези резултати?

Мачът в Литва единствено потвърди несъстоятелността на родното първенство. И че някакви трансфери за десетки милиони евро са само в мечтите на някои ръководители и нищо повече.
Ако английските отбори бяха видели Георги Русев в двубоя, където той успя да сгреши 5 от 3 топки, които стигнаха до него, ще се изнесат от стадиона с викове. Десподов се стара, но по един и същи начин, а така и не стана ясно Спас Делев за какво е на терена.
Сега отново клубовете ще бъдат виновни. БФС е осигурил всичко - чартър, хотел, доброжелателни медии. Какво повече можеш да искаш?

Може би малко напрежение. То никога не е излишно. Да видиш нещата реално, да ги анализираш.
Да се усетиш след 10-ото изпълнение на корнер по един и същи начин, че може би трябва да опиташ нещо различно. Да внесеш някакво напрежение сред играчите. Защото явно разкрепостени те нищо не могат да направят. И то срещу съперник, който бе наясно какво го очаква.

Футболистите все пак трябва да разберат, че в националния отбор играят най-вече за себе си. Там е мястото да ги забележат, ако наистина искат да направят трансфер.

Срещу Литва без никакво напрежение просто показаха, че завинаги ще си останат мегазвезди в т.нар. български елит. И нищо повече.