На времето арабите раздавали на празник вкусно приготвено месо, завито в прясно изпечена арабска питка.

Нерядко обаче гостите били повече и месото не стигало за всички, тогава те раздавали на своите най-близки и приятели (които смятали за част от своето семейство), празни завити питки и те се хранили с тях без изобщо да показват, че ядат само сух хляб…

Веднъж обаче, един от тях, като видял, че няма месо в подадената му питка, започнал да побутва тези около себе си, да отваря и показва празната питка. И накрая, за да уязви домакина извикал на висок глас: "В тази питка няма месо… Как така?".

Стопанинът спокойно се приближил до него и тихо му казал: "Извинявай, грешката е моя. Мислех те за свой!".

В наши дни много често тези, които мислим за “свои”, тези които допускаме до съкровищницата на сърцето си, в дома си, на трапезата си, които наричаме “братя” и вярваме, че ще ни бъдат опора и подкрепа, точно те ни предават и изоставят...

Така че занапред е добре, много внимателно да избираме на кого да подадем празната завита питка!

*От фейсбук