Рисковете от зарази са най-големи на местата, където са наводненията
Нека не се всява излишна паника. С правилния антибиотик стрептококовата инфекция е лечима. Няма опасност от зарази и по българското Черноморие. Това заяви в студиото на „Събуди се” по Нова тв вирусологът и съветник на Столична община по здравните въпроси проф. Тодор Кантарджиев.
"Рисковете от зарази са най-големи на местата, където са наводненията. Когато водата залее септичните ями, трябва да се внимава. Когато се гази вода, по време на спасителните действия, всички ранички по кожата на човек, трябва да се дезинфекцират. Това е много важно, защото има опасност от лептоспироза – инфекция, която прониква от вода с фекално замърсяване", коментира той и рисковете от зарази след отдръпването на водата в наводнените от пороите райони.
Кантарджиев посочи, че е важно, когато се почистват от калните наноси дворовете – те да се дезинфекцират. „Много е важно да се спазва хигиената, когато се работи в наводнена област. Миенето на ръцете и дезинфекцията е необходимо. Важно е и да се ползва проверена вода, тъй като водоизточниците се замърсяват”, напомни професорът.
Той подчерта, че най-важното е да се спазва стриктна хигиена и да се пие чиста вода. „Питейната вода може да се дезинфекцира чрез преваряване, с капки йод или с хапчета хлор”, посъветва професор Кантарджиев.
Вирусологът беше категоричен, че няма притеснения да почива на българското Черноморие това лято. „От седмици се говорят само неверни неща и се повтарят думи на псевдоспециалисти. Едното е холерата. В тази държава на пръсти се броят хората, които сме работили с микроба на холерата”, подчерта той. И допълни: „Когато се каже някаква такава глупост и като няма идея за какво говори и това се повтори 20 пъти – хората се плашат. Няма опасност да дойде холера по Черно море у нас заради замърсяване от Украйна”.
Той увери, че изследванията, които се правят на морската вода у нас са много коректни. „Колегите от РЗИ-Варна са си на място. Този народ трябва да свикне да уважава всеотдайният труд на тези хора, които, като няма епидемична заплаха, обикновено са тормозени и държани на ниски заплати”.
Кантарджиев коментира и стрептококовата инфекция, заради която починаха деца в Гърция. „Нека да не плашим майките. Стрептококите са бактериите, които правеха най-големи проблеми преди 60 години, създавайки вътреболнични инфекции. Когато се въведоха антибиотиците те намаляха, но все още има проблеми. Те са червеният вятър, гърлоболът при децата , както и така наречените раневи инфекции. Лечението е с пеницилинов антибиотик. Стрептококите са навсякъде. Смътните случаи от стрептококи идват от неправилна употреба на скъпи антибиотици. Когато се дават антибиотици на пеницилинова основа, заразата минава”.
Вирусологът беше категоричен, че с правилно лечение стрептококовата инфекция може да бъде преодоляна и не трябва да се всява излишна паника.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха