Един уважаван колега вчера се възмути от възмущението на пловдивските учители, които не били доволни от резултатите на матурите, постигнати от днешния набор абитуриенти.
Той съвсем правилно каза: Ние им плащаме, за да ни научат децата, а не да им се подиграват. Това, че децата не знаят, е проблем на системата, в която учителите са се удобно окопали. Ако изключим 10-15 училища в цялата държава, т. нар. елитни гимназии, всички останали са форма на прикрита безработица. В която едни хора вземат пари, за да не правят нищо - учителите, а на едни други хора им се отлага записването в бюрото за безработица. Нещо като едновремешната казарма, която ти изхабява 4 години от живота.
Гимназията в този  вид не служи за нищо полезно - тя не дава знания и ако ученикът не е подкрепян специално от родителите си, като плащане на частни уроци или друга форма на доучване, той не може да бъде достатъчно подготвен за следваща образователна степен.
Друг един другар, доцент, при първокурсниците отделял по месец-два, за да ги научи на правопис и базисни понятия от науката, за които се предполага, че вече владеят.
 И аз наистина не мога да разбера защо е необходимо задължително средно образование чак до дванадесети клас.
Отговорът всъщност е ясен. Преди дни разбрах, че е обявен конкурс за директор на една гимназия, докато говорех с една позната учителка. И я попитах защо не се кандидатира - тя самата е изключително добра учителка по английски език. Тя ми отговори: как да се кандидатирам, аз нямам никакви връзки в управляващата партия. Та всъщност затова има задължително образование - партиите да имат ресурс, който да разпределят сред своите си хора. Толкова е жалко, тъпо и неприятно.