Мен лично ме разочарова краят на историята с откраднатия милион и половина лева от пловдивски автомобил за инкасо. Георги Енев, наричан упорито от медиите Милионера, се предаде сам, придружен от адвокат и шикалкави, че парите ги няма.
В моите моделирани от попкултурата представи този човек е наш, съвременен български Рамбо. Декласиран ветеран от Афганистан се опълчва на системата, свива парите, защото е лесно и достъпно, успява да ги измъкне в раница към Гърция, там ги изпира и отваря скромен ресторант в Доминикана, където един по един прибира семейството си, пиейки ром с кола на шезлонг срещу залеза.
Той обаче заряза романтиката и избра лекото и практичното - да се остави в лапите на българската правосъдна система, което ме кара да мисля, че той има много повече ум в главата, отколкото изглежда.
За да бъде осъден, трябва да се докаже, че именно той е откраднал парите. Дори и да бъде доказано това престъпление, присъдата, която го очаква, не е толкова тежка.
Максималната е 10 години, но тъй като се е предал сам и има чисто съдебно минало, може да се предполага, че ще получи 3 години ефективно, ако работи.
Публична тайна е, че за година намалена присъда, тарифата е 15 хил. лв., но това е от зоната на здрача. Собствениците на парите - банки и мобилни компании, няма да се занимават с него, защото парите им са застраховани. Застрахователите ще претендират от фирмата за инкасо. И когато излезе, Георги Енев ще е заработил една добра сума след Бобовдолския престой.
Да не говорим, че това, че се е предал, още нищо не значи. Имаме интелигентни прокурори, честен съд, добри надзиратели и светлия пример на братя Галеви.