Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

Здравейте, г-жо Ангелова!
Казвам се Мила и имам момченце на 1 г. и 11 м. Това, което силно ме притеснява в поведението му, е, че се противи на всякакви ежедневни процедури - преобличане, сменяне на памперс, обуване на обувки, слагане в количката, къпане, тръгване от детската площадка... Всички тези процеси много често са съпроводени от рев и тръшкане и това не спира с прегръдка, говорене или каквото и да е друго средство за успокоение. Много силен характер е, но може би и аз спомогнах да се оформи като такъв, защото го оставих сам да реши кога да се отбие от кърменето, сам да се откаже от сутрешното и вечерно мляко, кога да спи... въобще сам си изгради режим, защото много се съпротивляваше на моите опити да направя това. Повечето от времето прекарва с мен, въпреки че го оставям веднъж в седмицата с майка ми (спане и оставане при нея до 17 ч). Забелязала съм, че това лигавене е най-вече, когато е с мен. Тръшка се, когато сме на разходка - започва да прави мост в количката и да реве, да си хвърля обувките, но се тръшка и когато върви пеша. Поиска ли да направи нещо и аз го дръпна, защото е опасно или мръсно, започва тръшкане. Същото става и вкъщи при игра - когато не му се угоди (не му се позволи да влезе в мокра баня например), или не успее да пъхне голям предмет през малка дупка, или не успее да отвори вратата... Дали това се дължи на характер, бебешки пубертет, или е по-сериозно и изисква намесата на невролог и психолог? Роден е преждевременно в първия ден на осмия месец. Крайните му изследвания бяха добри и не показваха отклонения в мозъчната дейност. Споменавам и това, защото той не говори, не казва нито думичка, само срички, “пеене” на негов си език и провлачени звукове, когато иска нещо. Иначе моите наблюдения са, че разбира всичко - посочва казани от мен предмети, обръща се в тяхната посока, показва частите от тялото си, изпълнява лесни команди. Не се храни сам, не желае дори сам да си държи шишето с вода, не сяда на гърне (въобще е трудно да го накараш да седне - много е буен). Моите опасения са и че баща му го стресира. Вижда го за кратко, но той му налага много забрани (смята, че аз го глезя и му позволявам прекалено много), казва “не” стотици пъти за няколко часа, приспива го насила, удря го силно по дупето (за което непрекъснато се караме, меко казано). Семейната обстановка е обтегната и май трудна.
 Много моля, дайте ми конкретен съвет. Наясно съм, че нещата са комплексни - проблемно раждане, бебешки пубертет, обтегната семейна атмосфера, но все отнякъде трябва да се започне, защото времето си тече, а проблемите ще се задълбочават, ако не се вземат мерки, нали?

Здравейте, Мила!
 Благодаря ви , че сте се решили да ми пишете и така подробно ни представяте затруднението си. Това ще е полезно и за други майки, които ще се припознаят във вашата ситуация, но още не са имали смелост да ми пишат.
 Добре сте ми представили основните трудности, с които се сблъсквате, но мислейки върху случващото се при вас, на този етап няма да мога да ви дам конкретен отговор.
Причината е, че детето е малко и всяка реакция е индивидуална. Необходим е индивидуален подход и изследване на личната ви история. Вие давате описание на крайната проява, която наблюдавате, но не се знае кое провокира детето за такова поведение - дали е физиологичен проблем или емоционална, психологична проява. Вие казвате, че детето няма органична причина за тези си реакции. Ако лекарите ви казват, че детето е здраво и не виждат причина за това поведение, това дава основание да се мисли за психологически аспекти. Вероятно нещо, което се е случило при детето, което не е успяло да приеме или да се справи с него, и това има своето отражение в реакциите му. Това
може да е протест,
желание за наказание, стремеж за контрол
Бунт, който се назовава чрез тялото, а не с думи, и това е проблемът. Тази реакция при детето може да е вид манипулация, привличане на внимание. Ако е само спрямо вас, явно поведенческият симптом е адресиран към връзката с вас. Може би в нещо се разминавате или не се разбирате в правилата с детето. Усещам в писмото ви напрежение и раздразнение, но вие знаете, че децата са огледало на емоциите в нас...
Аз не знам дали само заради детето се чувствате така, или има и други скрити причини, които влияят на състоянието ви. Дали нямате проблем в двойката, отчужденост, намалена сексуалност, да не усещате помощ, да не сте тръгнали отрано на работа и да изпитвате вина, или да отсъствате често, без да сте обяснили на детето, или пък сте прекалено обгрижваща, което се приема от детето като налагане...Всичко има значение.
Може да не улавяте търсените от детето
ви желания
Ако сте по-изнервена, напрегната или с отговорности, носещи ви напрежение, детето реагира на това ваше състояние. Вие може външно да си налагате да изглеждате различно, да не показвате неудоволствие, но децата улавят скритото и отреагирват на него.
За това, че още не говори, не се притеснявайте.
Момчетата по-късно проговарят, а и всяко дете
си има собствен
ритъм на развитие
Опитайте да говорите с детето по различен начин, обръщайте внимание на това какво прави добре, с какво се справя, кога се радва, какви са силните му страни. Вие може да сте застинали в липсите, в противопоставянето и конфликтната емоция с детето и така повече да преживявате от нея. Говорете на детето за това, което желаете, а не за това, което не искате. Например: Нека прекараме време заедно..., а не...стига си стоял в стаята... Виждате, че една и съща информация може да се каже по-различен начин и ако усетите чувството от двете изказванията, разберете разликата и градивността на едното.
Мисля, че това, което ми описвате, има своята предистория от раждането, преживели сте като родители трудни моменти, но и в двойката има доста нажеженост и разминаване сякаш. Може би вие прекарвате повечето време с детето и фактът, че бащата отсъства през по-голямата част от времето, а когато е с вас, има спорове и грубост, също оказва влияние на детето. Ако вие си говорите повече за проблемите при детето, спорите за възпитанието, търсите кой е виновен, то това неминуемо се отразява в поведението на момчето. Може и това да иска да ви покаже вашият син с реакциите си - че сте загубили нежността във връзката и детето сякаш иска да ви събуди по този начин, да ви разтърси, за да си дадете сметка как функционира семейството. Но това са хипотези от моя страна, като трябва да се провери дали са валидни при вас. Аз ви давам насоки, за да се замислите и да потърсите допълнителна помощ. Откроява се битка на контрола при всички ви, нещо е в повече при вас.
Като съвет мога да ви кажа да се опитвате да въвеждате лъжицата и неговите самостоятелни опити за хранене. Давайте му игри, развиващи уменията за ловкост на ръцете. Развивайте фината моторика и повече занимания с пръстите, работа с пластелин, драскане с молив по листа, да пипа различни повърхности, да свързва предметни части, с цел да се развива сензорният опит. От психологична гледна точка говоренето и ловкостта на ръцете са свързани и развиването на едното провокира, стимулира отварянето на другото умение - говоренето. Но това е нещо общо като идея при работа с малки деца, но всеки подход е съобразен и подбран спрямо индивидуалната история на детето.
 Говорете му повече, но не за забрани, правила и задоволяване на нуждите, а за желания и емоции както за вас, така и при детето. Измислете си
игри и ритуали преди заспиване, които да
 се прилагат всеки ден
Това дава сигурност на детето - идеята за постоянство на обектите. Отделете си време, в което да сте обърнати изцяло към него. В този миг то да усеща , че го приемате такова, каквото е.
Препоръчвам ви консултация с психолог, за да навлезете и обсъдите по-детайлно важните и може би пропуснати, но определящи за вас моменти.