Докато ровя из разни италиански свидетелства за началото на Втората световна война, свързани с прелюбопитната, драматична, но и по-особен начин забавна съдба (като повечето италиански неща) на легендарния потънал кораб "Умбрия", открих една метафора за моментното положение в България. Представете си кораб, на който една трета от екипажа никак не харесва капитана. Вследствие на крамолите на палубата, управлението е загубено и корабът започва потъва. И сега целият останал екипаж е принуден да гребе, за да закара потъващия кораб към брега. Внезапно една трета от гребците захвърлят греблата и казват: "Да гребем в този момент означава да легитимираме капитана, когото не харесваме. Няма да гребем повече!"

Ние, водолазите, много се радваме на подобен начин на мислене. Благодарение на него дъното на морето е е пълно с чудесни потънали кораби, като "Умбрия" до Порт Судан, които са истинска радост за гмуркачи и подводни археолози.

От фейсбук