Възможно ли е да превърнем партийните и съдебни провали в повод за ново начало?

Ако има нещо, което ще се помни в България след Лукановата зима и финансовия крах от края на 1996-та, това ще е Черният политически понеделник от май 2023 година.

Без да драматизирам, това е денят, който безжалостно разкри краха и пълната безпомощност както на парламентарните партии, така и гнилите ябълки вече не само в съда, а и най-вече в прокуратурата. Денят, в който стана безпощадно ясно, че не само сме били приети компромисно в ЕС, но за 15 години не успяхме поне малко да се превърнем в правова европейска държава.

В политически план сякаш свикнахме да приемаме поредните предсрочни избори като нещо обичайно. Чакайте бе, как така обичайно? Веднъж – ок, два пъти – абе не съвсем, три пъти – среден пръст, ако трябва да перифразирам Хемингуей. А ние сме на петите избори и с отказа на Корнелия Нинова от подкрепа вървим към шести. И понеже ще бъдат много близо до местния вот, и защото ще повторят като под индиго сегашните резултати – отиваме на осми вот през октомври, или ноември…

Това вече звучи сюрреалистично, но е напълно реално като хипотеза. Изумителното е, че втората политическа сила ПП/ДБ, която изгради обща законодателна програма с първата – ГЕРБ/СДС, също отказва подкрепа. Независимо, че имат договорена обща законодателна програма, нямат съществени различия по управленската част и с декларираното искане за оставка на главния прокурор, получиха ясен знак за начало на съдебната реформа.

Но докато за магариите на политиците бяхме някакси подготвени, Черният понеделник стана черен именно заради мощния взрив в прокуратурата. Не се наемам да определя на колко килотона обществено негодувание се равнява, но е гръмовен и разрушителен.

Само допреди седмица смятахме, че да се заплашва главният прокурор с взривове покрай колата му е недопустимо за държава от ЕС и се питахме как изглеждаме в очите на цивилизована Европа? Бедна ни е била фантазията до Черния понеделник, в който същият главен прокурор театрално си къса оставката пред медиите и обвини в предателство свой заместник, а заместникът, който е начело на държавното следствие пред камери и микрофони обяви нещо също немислимо досега – че се страхува за живота си, визирайки не някоя ОПГ (полицейско съкращение на организирана престъпна група ) или мафиотска структура, а…самия главен прокурор. Такъв сюжет и Дан Браун не може да сътвори. Та помислете си само, че през мутренските години се стреляха мафиотските босове, а сега, след 15 години в ЕС, висши магистрати се подозират в планиране на убийства. 

Колкото и малко доверие да имаше в съдебната власт, вече го няма. Но тези двамата, на които всички ние им плащаме заплатите, охраната, бронираните автомобили и командировките, в един ден досъсипаха международния имидж на България и ако съм чужд инвеститор, с години няма да посмея да построя у нас и една будка за печени ядки.

Ние все още трудно осъзнаваме какъв голям, миризлив и мръсен обществен цирей се спука в Черния понеделник. В криза и то дълбока се оказа не само парламентарната, но и съдената власт. Третата – изпълнителната – няма как да е в криза, защото я няма. Има служебни правителства, излезли по време извън всякакви предвиждания по конституция. Но от практиката на бизнеса много хора ще ви кажат, че от кризите могат да се извадят и дивиденти, стига да знаеш как.

Ситуацията е толкова стряскаща и безизходна, че може да накара политическите сили и техните лидери да се осъзнаят и да предприемат жертвени мерки за излизане от кризата, загърбвайки политическата партизанщина. Партиите трябва да разберат, че държавата се разпада пред очите им. Продължавам да твърдя, че сега има силен мотив за съставяне на мнозинство и правителство. Обратният случай, както споменах по-горе, е фалит на държавата и избори през август, а оттам – и в края на октомври.

Затова не е случаен примерът с кризата от 1996/97 година. Тогава беше въведен паричният съвет, известен още като „Валутния борд“. Унизителна, но необходима мярка срещу безконтролното и безогледно харчене на държавни пари. Страхувам се, че по отношение на съдебните промени и борбата с корупцията този период за нас мина и не помогна – ЕС дълго ни наблюдаваше по механизма за сътрудничество и проверка. Сега единствено заплахата да ни спрат европарите може да накара партии и магистрати да се осъзнаят.

В ръцете на политиците е незабавно стартиране на пакета от закони, които биха дали развитие на съдебната реформа, както и приемането на закони по Плана за възстановяване и устойчивост. Същевременно незабавно и категорично трябва да се реши съдбата на Гешев и Сарафов – двамата, които простряха мръсното бельо на обществения простор. Без отлагане да се попълни парламентарната квота на ВСС и Инспектората към него.

На дъното сме. В такива случаи се очаква да се оттласнеш от него и да започнеш да изплуваш, казва оптимистът в мен.

На противоположното мнение е скептикът, който ми подсказва, че на времето СДС като стигна дъното, взе една лопатка и продължи да копае надолу. Но надеждата умира поседна.