Българската политика, напълно в духа на общобалканската, има своите абсурдни особености. Те се изразяват както в хищното властолюбие, така и в магарешкия инат, когато става дума за постове и позиции до личностната омраза и нетърпимост между отделните политици. Всичко това води до безпрецедентния изборен маратон, който бута държавата ни с вързани очи през минно поле.

Обстановката между политическите сили в парламента от последните дни е уникална. Първата и втората имат написани като по учебник условия и възможности да съставят най-после правителство. И те далеч не са обединени само от т.нар. евроатлантически ценности. В четвъртък по БНТ един от лидерите на ПП/ДБ Даниел Лорер ясно заяви, че между програмите на двете коалиции има 99% съвпадение. И да е попресилено, като смисъл е вярно, защото дни преди това Борисов събра депутатите си в централата на ГЕРБ и ги информира за резултатите от лидерската среща с думите: „Имах чувството, че сме от една партия“.

Тоест – имат парламентарно мнозинство, а с подкрепата на ДПС за съдебната реформа – и конституционно. Имат възможност да съставят правителство и имат обща програма. Не се налагат никакви идеологически компромиси по подобие а не една, или две коалиции в Европа.

Обаче…има една чисто балканска пречка и тя се нарича политическа нетърпимост и личностна омраза. Трудно е да се каже дали политиците я предадоха на феновете, дали е обратното, или се подхранват взаимно, но типично по балкански се оказа непреодолим факт. При наличие на почти пълно съвпадение на програмите е логично да се направи коалиционен кабинет, излъчен от първата политическа сила. Втората обаче казва: „Ние обещахме на избирателите си да не управляваме с ГЕРБ“ и затова искат властта с втория мандат. Контрааргументът е: „А кога ГЕРБ/СДС са обещавали на избирателите си, ако спечелят изборите да дадат безусловно цялата власт на втората политическа сила“? И кръгът на безизходицата се затваря.

Очевидно е, че ако искат да скъсат тази верига от предсрочни избори, двете партии ще трябва да преглътнат по някоя изкривена броня по политическите си коли и същевременно да дадат повод на електоратите си да преглътнат непопулярното решение от управление “с врага“. Това може да стане с технократско правителство без политически фигури, предложени и одобрени и от двете страни. Такъв вариант като цяло вече се обсъжда с ясното съзнание, че още едни избори биха били катастрофа както за страната, така и за парламентарната ни демокрация.

А от ПП/ДБ трябва ясно да осъзнаят, че ако се боят от „зануляване“ при едно управление с ГЕРБ/СДС, на следващите и по-следващите избори това зануляване може пак да се случи, но по-бавно, а оттам и по-мъчително.