Здравейте г-жо Ангелова, Окуражи ме да ви пиша вашата статия "Бебетата разбират всичко, но през сетивата си" и искам да ви питам :
Ситуацията при нас в момента е такава - грижим се за дъщеричката ни с баща . Той ми помага колкото е по силите му, но, разбира се, работи. Аз съм почти денонощно на нейно разположение. В момента е на 1 г. и 10 месеца. Кърмена е до 1 г. и 7 месеца. Когато я отбивах, имах чувството, че това дете няма да заспи никога от плач, освен ако не му дам да суче. С помощта на консултантката ми по кърмене този проблем го реших. Но сега забелязвам от около 3 седмици, че като вляза в магазин, оставяйки я с приятелката ми (която познава добре) отпред, плаче, докато не се върна, дори и да ме вижда през стъклото. Същото е и като вляза в банята, остава с баща си, но плаче и се тръшка през цялото време. Освен това след сън плаче в просъница и вика "мама", докато не се появя - баща я успокоява, но не става. Предстои ни с мъжа ми пътуване за две седмици и много се притеснявам как ще оставим детето при баба , с която са се виждали рядко, и не знам как точно да го направя? Смятам, че ще плаче, като си тръгна и ги оставя двете. Баща казва, че когато съм извън къщи, т.е. въобще не ме вижда, положението е по-добре, но това беше преди 3 седмици... Ще съм благодарна, ако ми дадете конкретен съвет - да я оставям ли да плаче, да казвам ли, че излизам, като я оставям при друг човек, или да се измъквам незабелязано? А и надявам се, че наесен ще е на градина, не ми се мисли за тогава отсега... И как да общувам по-лесно с детето, трудно ми е.

Тема: Кърмене, отбиване, реакции и думи. Успех и кризи в ранното детство
Отговор: Магдалена Ангелова - клиничен психолог
Здравейте,
Благодаря за вашето писмо. Децата преминават през различни фази на своето развитие още след раждането си. В началото на своя живот те се намират в оралната фаза, която се свързва със сученето и кърменето. По време на този период се създава първата "интимна" връзка на бебето с майката. В този момент "отзивчивата" гърда, носеща удоволствие, е много важна за бебето. Майката е източник на сигурност и обратна връзка за света, в който то е попaднало. Този външен свят е непознат за него, дори плашещ, и майката е тази, която дарява, пази и говори, за да зареди своето бебе със спокойствие и познание за обектите.
Кърменето е много важен процес от физиологична и психологична гледна точка. Вие сте създали тази "кърмаческа връзка", която е

дарила детето ви с безценни преживявания и наслади

Задържана толкова време (1 г. и 7 месеца), детето ви свиква с това удоволствие и си мисли, че това ще е безкраен процес. Дори бебетата имат фантазии и техен вътрешен свят на базата на опита от вътреутробния им живот и началните месеци. Когато бебето се роди, то познава майка си по-добре, отколкото тя него. Тя тепърва ще го открива като личност и ще търси синхрон с него. Новороденото я познава и се идентифицира с майката още в своето утробно развитие, защото то е отворена сетивна система, разбиращо всички емоции и чувства, които преминават в нея през деветте месеца. Тази първична връзка може да има следствие след раждането в процеса за приемането или не на гърдата от страна на детето.
Кърменето е силно удоволствие за бебето и този акт ви свързва като едно цяло, вие сте в симбиоза. В този период бебето още

не разбира, че то и майката са две отделни същества,

които си взаимодействат, а вярва, че майката е в негова услуга , че е част от него и на постоянно разположение. Не забравяйте, че въпреки тази зависимост новороденото разбира всичко и запаметява всеки опит в психичната си карта. Този момент на симбиоза е много ценен за бебето и тази фантазия му дава сигурна база за бъдещето му. Затова спокойствието на достатъчно добрата майка, нейната отзивчивост са важни при създаването на връзката с бебето. То е приемник на всичко, което преминава през нея, какво тя чувства... Никой не изисква от майката да е перфектна в грижите за детето, дори се надявам да сте правили грешки и да приемате това като част от здравословното майчинство.Чувствайте майчинството и действайте според интуитивните си вътрешни послания - това е най-полезно за бебето ви, а не това какво ви съветват и казват другите.
Не знам какъв е бил процесът на спането и къде е спяло бебето, но ако е било по-често при вас, то тази "слятост" е затвърдила близостта ви. И изведнъж идва процесът на отделяне - отбиването. Това е важен момент, в който детето научава, че мама не е част от мен. Така се създават и границите, първата от тях е отделянето на детето от гърдата. Границите са важни, защото детето се научава докъде може и докъде не може, че нещо го има, но после не и на негово място ще получи друго - по-ценно или алтернатива на друго удоволствие. Когато детето е било по-дълго в оралната фаза, е нормално да има по-голям протест и негативна реакция. Та вие му отнемате удоволствието и нещо, с което е свикнало. Това са естествени процеси, но ако се задържи тази бурна реакция по-дълго, то тогава пак ми пишете. Отнемането на гърдата е вид травма за детето, но то така се научава, че не всичко и винаги е в негова услуга, което е важно за психичното му израстване и навлизането му в света на възрастните. Когато отбиването приключи успешно, то бебето разбира, че е израснало в ранг на по-голямо, става по-самостоятелно и уверено, че може да се справя с липсите.
Затова е важно и как се случва този процес на отбиване - трябва да е плавен, да е с предварителна подготовка и на бебето с думи да му се обясни какво ще им предстои на него и на майката. Знам колко е болезнено за майката да слуша бебето си как плаче, а тя да не му дава това, което може да го успокои - гърдата. Но труден или не, този процес трябва да се случи. Така се развиваме към

следващата фаза от ранното детство - аналната,

която се свързва с махането на памперсите и приучаване към хигиенни навици, въвеждането на гърнето и така често използваното от децата "не", но за това ще говорим друг път.

Сега вие трябва да приемете
"наказанието"

което ви налага детето с тези гневни, плачливи реакции, както то трябва да приеме отбиването, че сте отделни (и му отнемате гърдата). Но в този момент детето вече открива, че зад гърдата стои лицето, което може да храни своето бебе със стимули, думи и емоционално-положителни разговори - лицето на мама. Говорете на своето дете, назовавайте всичко, което виждате, не забравяйте думите, това е важно и за двете ви. Кажете му дори, че разбирате, че е гневно, сърдито, че му отнемате нещо, но го дарявате с топла прегръдка, нежни думи и други удоволствия. То ще ви разбере, бъдете откровена, говорете за трудните моменти, но и за хубавото, което предстои, че ще открие нещо ново, което ще е по-ценно за него - общуването на две личности лице в лице.
Моля ви, не се крийте от своето дете, не правете грешката да изчезвате скришом, без то да ви види и да ви няма дълго покрай него, без да знае, че излизате и без да ви е чуло да казвате, че ще се върнете. Не е вярно, че бебетата не разбират. Важно е да им обясняваме, да ги информираме за това какво ще им правим, как се чувстват, ние как се чувстваме, къде ще го водим, с кого ще го запознаем... За бебето психически не е здравословно да се преживява като обект в ръцете на възрастните.
Питате за предстоящото ви пътуване. Обяснявайте му, че ще заминавате, но пак ще се върнете, нищо че плаче. Предварително му говорете къде ще го водите, при кого, какво ще се случва там, за колко, че ще се чувате или вие къде ще ходите, но ще мислите за него, като се върнете ще го нацелувате и ще му прочетете любима приказка. Не се страхувайте от реакциите на детето ви, дори и да плаче или хленчи, то ще оцени отношението ви, искреността и желанието ви да го успокоите. Покажете ,че разбирате неговата чувствителност, но си има граници и промени.

Децата са много интуитивни,
разбират, когато са лъгани

или когато се крие нещо от тях, не го лъжете. Каквото посеете, това ще пожънете. Вие сте модел за детето си. В един момент децата искат да станат като нас, после стават и ние казваме, че нещо не ни харесва в тях като поведение, а всъщност това сме ние в образа на детето. И това, което ни дразни, е нещо от нас, но ние като възрастни не го виждаме в себе си. Колко е по-лесно да виждаме дефекта в децата и като се опитваме да го поправим, всъщност ние поправяме нещо в себе си. Това са несъзнавани процеси, които не ги осъзнаваме, а просто ги правим.
При вас е минало кратко време, това желание за залепване към вас е израз на желание на детето да се върне към предишен опит и удоволствие. Това е реакция на отделянето. Страхува се да не ви загуби, както е загубило гърдата. Това са несъзнавани психологични аспекти. Ако вие сте спокойна и детето ви ще се успокои. Говорете му много за това, което се случва, назовавайте емоциите и конфликтите. Ценете реакциите на детето, не се страхувайте от тях, ако на вас ви отнемат нещо ценно и хубаво и вие ще се ядосате. Бъдете вълшебното огледало за вашето дете и отразявайте чудесата в него.