Всъщност това е правописно правило - топонимите, тоест имената на градове, села, плажове и долини не се превеждат. Те се произнасят на оригиналния език и това е политически коректното и житейски нормалното правило.
Например островите Зелени нос, както са се казвали някога, сега официално на български се наричатат Кабо Верде, което е същото на португалски. Същото се отнася и за Кот д'Ивоар и други територии, чието название има някакъв друг смисъл, тоест може да се преведе.
Разбира се, има изключения, които са останали поради широката им известност - САЩ, а не USA, и Великобритания. При някои други продължава да се използва българското им произношение пак заради традицията - градовете Солун, Одрин и Белград.
Но общото правило е имена да не се превеждат. Затова Силиконовата долина е Силиконова, а не Силициева, макар да е наречена на материала, от който се правят полупроводници.
Затова напънът на “Атака” и ВМРО, който даже е дал резултат, е смяната на името на плажа Кабакум на Голям пясък. Това е също толкова тъпо, колкото и превеждането на Златни пясъци на Golden sands, Gold strand и Золотие пески. Това е идея, която може да светне в главата на някой полуграмотен балкантуристки началник. Същата е логиката на сегашния “патриот” да сменя традиционното турско Кабакум с тромав български превод.
Между другото, най-много имена на селища и местности са сменени по време на авторитарните режими през 30-те години. Но тогава фашистите са имали реално основание. Турските имена на селата - почти всички са завършвали на -ли или -кьой, което идва от турската дума за село. И са звучали на населението чуждо и труднопроизносимо. Но и тогавашните творци са се втурнали да увековечават имената на разни поручици, генерали и други герои.
Днес това е напълно безсмислено и не е нищо друго освен заплаха за нов възродителен процес. Много удобно за стягане на избирателите на ДПС. Аз не харесвам сталинистките имена Димитровград и Благоевград, но след като Михайловград стана Монтана, си мисля, че е по-добре да стоят комунистическите имена. С времето героичната конотация изчезва и сега малцина се сещат на кого са кръстени.
Имената трябва да се появяват и изчезват естествено. Стремежът да ги променяш е психопатичен. Това е желание да пренаписваш история, да властваш над живота.