В епоха на тотална информация подготовката за реакцията при аварии и възстановяването след тежки природни бедствия е немислимо без ключовата роля на медиите. "Когато гръм удари, как ехото заглъхва..." - а не би трябвало.
Две събития разтърсиха България и българите за по-малко от шест месеца: наводнението в с. Бисер през февруари и земетресението на 22 май. (За взривовете край Петолъчката - отделно). Какво стана, всички знаем. Това, за което не знаем достатъчно, или не използваме в пълна степен, е решаващата роля на медиите при подготовката за бедствия и при възстановителните операции.
Азбучна истина е, че по време на война информацията е ключово оръжие.
Същото е и при природни бедствия или технологически аварии. ("Петолъчката" е в тази категория). Навременната информация, умението на властите да комуникират чрез медиите по време на катаклизми е решаващ фактор за спасяване на десетки, понякога и хиляди човешки животи. Да не говорим за ролята на точната и очаквана информация като мощен психологически instrument за оцеляване на пострадалите.
В епохата на тотална информация, когато дори печатното слово (вестниците) е вече почти толкова бързо, както и електронните медии, стойността на тази информация се измерва с неизмеримата цена на човешкия живот, плюс тази на предотвратените навреме щети.

Координирай и споделяй

За световните специалисти, които се занимават с бедствия и големи технологически аварии от типа на Чернобил, е отдавна ясно, че координацията между държавни институции, местни и централни власти, армия, полиция, хуманитарни организации и доброволци е НЕМИСЛИМА без медиите.
Затова в много страни, където често стават бедствия, редакторите на най-тиражните издания, на националните електронни медии и на опитни репортери са част от т.нар. "Кризисни национални щабове".
В страни като Швейцария, Австрия, Германия, Чили, САЩ държавните институции и Гражданската защита планират и координират действията си с най-влиятелните медии, особено с националните радиостанции. Подобна координация осигурява достоверна, навременна и детайлна информация на хиляди, понякога и милиони засегнати хора.
Медиите често се използват и за събиране на разделени семейства, изгубени деца, безследно изчезнали и т.н.
Но най-важната роля на медиите в такива случаи е техният принос за предотвратяване на паника и масов хаос, в следствие на отсъствието на достоверна и навременна информация. Ако това е направено, слуховете и "предсказанията на гадатели и врачки" остават с минимален брой потребители.
Преди, и особено след бедствие, медиите са ключов играч в разпространението на световния опит при борба с бедствията и при "обмяната на опит" за това как го правят другите.

Прозорец към света
и към истината

Един от горчивите уроци на Чернобил бе, че при големи беди не трябва да се крие истината. Надявам се, че сме научили поне този урок. Горбачов, докато е жив, ще бъде преследван от гнева в сърцата на милиони хора заради премълчаната истина по време на първите дни на оня Април 1986.
И на нас, в България, тогава ни беше спестена истината за надвисналата опасност. Направихме точно това, което полякът-присмехулник Станислав Иежи Лец ни предупреждаваше:"Прозорецът към света може да се закрие и с вестник..."
В ХХI век по време на тревожни събития хората се нуждаят от информация точно толкова, колкото се нуждаят и от храна, вода, лекарства и подслон.
Информацията, както знаем, е хлъзгава материя. Както и интерпретирането й. Но все пак има някакви стандарти. Информационният експерт Бен Уизнър сумаризира така "йерархията" на информацията по време на бедствия: 1. Данни и факти, 2. Информация (организирани данни и факти, категоризиращи бедствието - напр. ураган втора степен или земетресение 6-а степен по Рихтер), 3. Познание (комбинация от информация и научени уроци от анализа) и 4. Мъдрост (построена върху основата на предишните три категории).
Именно медиите са този обществен instrument, който трябва да ни тласка към мъдростта, за да не повтаряме старите си грешки.

За кучето и журналистиката

В този момент се сещам за поне 3 мъдрости, свързващи кучета и журналисти. a) журналистиката е като куче-страж, което пази обществените интереси от недобросъвестни политици, самозвани лидери, алчни бизнесмени и други категории " национален елит"; б) че когато куче ухапе човек, това не е новина, но ако човек ухапе куче, това е новина (Джоузеф Пулицър); в) че кучетата си лаят, но керванът си върви.
И в трите има много мъдрост, но първата сентенция и третата са особено важни. Без свободни, професионално отговорни и граждански ангажирани медии едно общество не може да функционира нормално в тихо и спокойно време, камо ли в случай на катаклизми.
И ако медиите у нас бяха

достатъчно свободни
и смели преди години
да бият барабана,

хората от Стражица сигурно много по-рано щяха да имат нови жилища. Ако можехме днес да притискаме повече всички отговорни за взривовете край София преди 4 години и край Петолъчката преди 4 дни, сигурно някои жертви и разходи щяха да бъдат избегнати. Ако има ясна форма на превенцията, това е тази, чрез медиите.
Колкото до кучетата и кервана, тъжната истина е, че не само у нас, но и на други места медиите функционират "на приливи и отливи", на кампании (когато нещо стане), и на "пълна забрава", когато лошото отмине.
А простата истина е, особено за хора като нас, живеещи между различни политически и екологически дандании, че кучето-страж трябва да бие барабана за защита на обществените интереси 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Както (до голяма степен) го правят "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Пост". И други, сигурен съм.

За националното радио

Шапки долу пред днешната демократична и плуралистична журналистика, пред многообразието от свободни, по-малко свободни и тотално несвободни вестници, телевизии и радиостанции у нас; пред "диверсифицирани" социологически проучвания и свободни интелектуалци, формиращи общественото мнение.
Но опитът, живият опит на оцелелите хора показва, че в случай на големи бедствия НАЦИОНАЛНОТО РАДИО в повечето страни по света е медиумът, към който обръщат уши всички. По простата причина, че у нас то има общественото задължение да информира нацията в моменти на големи сътресения от всякакъв род; че е най-масовият мост между управляващи и управлявани (със 77 УКВ предавателя, сателитни връзки и 5 милиона "М-Тел-слушатели"); че има най-добро териториално, късо- средно- дълговълново и демографско покритие на страната; че се слуша и в съседните държави, че има свои регионални радиостанции, които могат 24 часа в денонощието, ако се наложи, да "покриват" дадено събитие и т.н.
Да не пропуснем и факта, че "Хоризонт" на БНР, според маса социолози,

остава най-достоверният
и обективен

(а по думите на премиера и най-независим!) източник на информация за мнозинството хора у нас.
И най-накрая, сигурен съм, че БНР, като част от системата за национална сигурност, сигурно има някъде студио и предавател, които ще функционират и в най-тежките моменти, когато всичко останало спре да работи.
Жалко само, че в Закона за защита при бедствия май няма нищо конкретно за ролята на националните медии, и особено на Националното радио. Не е късно да се добави.

Превенция, превенция
и пак превенция

Вероятно е въпрос на време БНР и съответните институции (особено Гражданска защита и Червеният кръст) да започнат подготовката и излъчването на редовни седмични или месечни радиопрограми, фокусирани върху превенцията и подготовката за природни бедствия.
Това се прави в много страни на света и няма да е излишно два пъти в месеца (примерно), да се излъчват образователно-информационни програми, кратки (по 4-5 мин), обясняващи на разбираем език на слушателите си какво се прави при земетресение или наводнение, какво да имаме подготвено вкъщи или в колата, с която ще бягаме, кои са евакуационните пътища на всеки голям град, убежища, пунктове за храна и дрехи и т.н.
Това е интегрална част от една бъдеща "система за ранно предупреждение" у нас, която страните от Югоизточна Азия изградиха след фаталното земетресение в Индонезия и последвалото цунами през декември 2004 г. (Повече информация - в World Disaster Report - 2005, издадена от Международната федерация на Червения кръст в Женева).
15-20 секундни "Публични съобщения" (Public service аnnouncements) - на английски, излъчвани периодично и напомнящи ни деликатно, но ясно - че бедствията са неизбежни и че трябва да се готвим за тях, както и да сме солидарни с пострадалите, също вършат добра работа.
Просто трябва да се направят, да се излъчват и да "бият барабана". Така ще се отдалечим от кaмпанийността в поведението си и от "заглъхването на ехото, когато гръм удари..."
Регионалните станции на БНР (8) биха могли да подготвят подобни програми, съобразени със спецификата на областта, и в контекста на

потенциалните
рискове на района

Местните радиостанции, както и останалите медии, биха могли да играят също важна роля, стига да има координираност между медиите, както и между властите и медиите. Комуникационните послания трябва да бъдат спокойни, премерени, ясни и хармонизирани. Така поне го правят японци, швейцарци и американци, чиято практика ми се наложи да опозная през последните 25 години.
Май стига толкова. А и у нас има достатъчно компетентни хора по този въпрос (доцент Руси Маринов от НБУ е един от тях), които могат да кажат как системата да заработи по-добре. Просто някой трябва да ги приобщи към общото дело.

*Авторът е журналист от някогашния вестник ПОГЛЕД, работил последните 25 години в областта на международната хуманитарна дипломация, бивш заместник-генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и специален съветник на еврокомисар Кристалина Георгиева.