Mагдалена Ангелова е клиничен психолог. Член е на групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Тя е международно сертифициран НЛП Практик (Невролингвистично програмиране), член на Световното НЛП Общество (Тhe Society of NLP), основател на Център “Емпатия” за психологично консултиране и обучение. Партнира си с АПОЗ – Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката ЕЙЧ ПИ ВИ ГАРД в работата за превенция и психично подпомагане на онкологичните пациенти.
Читателите на “168 часа” могат да изпращат въпросите си към Магдалена Ангелова на [email protected]. Отговорите на психолога ще прочетете на страниците на вестника.

 

 

От психологична гледна точка всяка зависимост поставя човека в плен на нейното задоволяване. Усеща се натраплив, трудноудържим вътрешен импулс, изискващ да се задоволи чрез конкретно действие.
През погледа на психоанализата това е нагон, който се прикрепя към даден обект от реалността, чрез който се постига удовлетворяване и реализиране на импулсното желание. Може да се развие зависимост към всичко - цигари, хазарт, наркотици, работа, човек, към действия, носещи адреналин.
Зависимостта е налице, когато нагонното желание стане по-силно и трудноконтролируемо. Натрупана с времето, влиянието става все по-голямо. Но забързан в динамиката на ежедневието, човек започва неосъзнато да робува на различни навици, които могат да се превърнат във вредни за него зависимости - като например тютюнопушенето.
В началото епизодично, като че ли на игра, но с времето този навик става ежедневна нужда и търсено усещане. Много се говори за вредите от зависимостта и употребата на цигари, но сякаш подвластният на тях ги "вижда" далеч от себе си. Ние съчувстваме на пострадалия, болния, разбираме страдащия , но отстрани. Защото

подсъзнателно умът знае,
че това не се случва на нас,
че ние сме добре сега,

като че ли злото няма да ни застигне... Съзнанието сякаш има нужда да изтрие приликите, изтласква идеята, че и нас може да ни сполети нещо лошо.
Как да си обясним ситуация, в която член от семейството се разболява тежко вследствие на дългото ежедневно пушене и в същото семейство друг член продължава да пуши? Как да си обясним, че един от приятелите в групата умира от употребата на наркотици и другите продължават да правят същото, което е убило техния приятел ? И много други такива примери с въпросителен накрая.
Употребата на цигари е най-масовата и "приемливо-безопасна" зависимост. Но къде е границата за тази " нормалност и приемливост" и можем ли въобще да говорим за такава? Всички сме различни и нашите психологични карти са различни. Няма общи, еднакви норми и правила. Поради различността на психичния свят на всеки има и различност в тълкуването на нещата. Това, което е полезно за един, ще е вредно за друг, а на трети ще му е безразлично... Всеки сам трябва да намери своите граници и разбиране за полезност.
Зависимостта освен негативно влияние дава и някаква вторична полза на човека. Зад всяко негативно поведение или следствие стои позитивно намерение или търсене на позитивно случване. Знаете , че монетата има две страни. Психиката има невероятното свойство да нагажда и променя нещата така, че да са угодни за съзнанието и рациото. Тя използа трикове, с които да замаскира вредата от цигарите, като фиксира мисълта в удоволствените и "полезни" усещания от тяхната употреба.

Цигарите "помагат" да
не трупаме килограми,
да се успокоим,

когато сме ядосани или тревожни, помагат ни да мислим и да се съсредоточим повече в дадена задача, помагат да се справим със стреса, сутрешното кафе е по-вкусно с една цигара... Все мисли, превърнали се във вярвания за пушача. Но защо човек избира по този начин да се справя и да се чувства добре?
Зависимостта е вид автоагресия. Какво се опитва човек да "убие" в себе си, какво не харесва в себе си? Външно зависимият вреди сам на себе си, но той несъзнателно може да атакува нещо друго, което живее в него - конфликт, слабост, липса, неудовлетвореност... Аз-ът може да приема тези вътрешни аспекти като чужди, в резултат на което психиката потиква личността да премахва бавно и постепенно този вредител чрез избора на зависимост.

Всеки сам трябва да изследва "вътрешните
си демони"

Позитивните убеждения стават психологични котви за зависимия с трайно действие и задържане в тях. Тези котви са рамките на разбиранията на човека, които стават движеща сила за начина му на живот. Светът не е еднопластов, той е диадичен - съчетава добро и зло, полезно и вредно, хубаво и грозновато, активно и пасивно. Светът комбинира бялото и черното и това го прави цялостен и хармоничен. Всеки от нас е минивселена, която действа на същия принцип.
Но психиката може да си избере едната страна, която е изгодна за нея, да предпочита да вижда еднопластово, защото тъмната страна на истината е неприемлива. И така пушачът започва да потиска, та дори и да отрича отрицателната страна, вредата, за сметка на една "изкривена полезност" от цигарите. Това е защитен механизъм, който позволява запалването на следващата цигара. Така се създава

фалшивата илюзия на перверзното удоволствие

Иначе, представете си, ако човек види и приеме реалната вреда и заплаха от честата употреба на цигарите. Как той всеки ден, като запалва и вдишва никотина, да си мисли, че бавно и методично се "убива"? Това е абсурдно! Ние сме устроени да се стремим към удоволствието, а не неудоволствието, от което бягаме. Представете си какъв сериозен психичен конфликт и каква тревога ще събуди една такава "убийствена" мисъл в главата на пушача. Така ще дойде чувството за вината и болката. Това означава веднага да се спре пушенето, за да се успокои съзнанието и да стане толерантно към Аз-а , а не наказващо. Затова се появява защитният механизъм и позитивното обяснение за цигарите, като човек се заблуждава, че има контрол върху тях и може да ги спре, когато реши, само че "вечно" не е сега моментът. Основен защитен механизъм за психиката е отричането на зависимостта и вредата от нея. Сякаш несъзнавано човек абдикира от собствената си отговорност, и тя отива във външната власт на цигарите или друг обект на нашата зависимост. До такава степен стават перверзни реакциите на хората, че те започват да воюват да не им се отнеме тази зависимост. Борят се срещу всяко ограничение, което им се налага. Тази несъзнателна реакция, погледнато рационално, е абсурдна, защото човек се бори да запази ежедневната си " смъртоносна" , но не явна като такава, доза. Сякаш някой иска да им отнеме нещо жизнено ценно, да "откъсне част от тях". Представете си как човек може да се бори за правото си да отнема бавно и методично живота си, да се превръща в роб на зависимостта, без право на свобода и власт над себе си. Зависимостта издава слабостта на Аз-а, неговата чувствителност и ранимост. Сякаш цигарата се явява като успокояващ обект. Защо човек не се замисли по какъв друг начин може да се случат тези търсени позитивни ефекти? Замислям се дали

със силата на мисълта човек може да си внуши, че цигарите са полезни за него

дотолкова, че да не му вредят? Да визуализира вярването, че го зареждат с нещо хубаво. Мисля, че умът може да прави чудеса, но появи ли се едно съмнение в перфектната мисловна програма за полезността на цигарите, всичко отива по дяволите.
Аз не осъждам, не давам оценки, не казвам кое е правилно, всеки сам избира как да живее.
За мен е интересно защо човек има потребност да "трови" себе си по всевъзможни начини. Защото лошите мисли и стресът в живота на един непушач също "убиват". Ако те са трайни, това не е ли пак някаква зависимост? Може би има толкова натрупана неудовлетвореност у хората, че това се явява повод за появата на зависимостта, която да потиска тази неудовлетвореност. Колкото хора, толкова истини. Целта ми е да провокирам всеки да се замисли и да открие своята истина. Тя може да е различна от моята, но е важно да откриете вашата и да сте щастливи с нея. Защото ние сами сме творци на собствения си живот.