Разгръщайки Сенека днес:

“Да не би да мислиш, че ще ти пиша колко милостива е била към нас зимата — мека и кратка; колко лоша пролетта; какви ненавременни студове е имало и разни други глупости, като хората, които се чудят какво да кажат. Аз пък ще ти пиша нещо, което може да е от полза и за теб, и за мен. А какво би могло да е то, освен да те насоча към правилния начин на мислене? Основата му каква е, питаш? Да не се радваш на празни работи. … До най-високият връх е стигнал онзи, който знае на какво да се радва, който не оставя собственото си щастие в чужда власт. Тревожен и неуверен в себе си е човек, блазнен от някаква надежда… Преди всичко направи това — научи се да се радваш.”

В писмо до Луцилий преди около 2000 години.

*От фейсбук!