Винаги на този ден разказвам няколко момента от великото съвпадение и невероятния късмет да получа Стамена Димова първо за учител по български език и литература, а след това и за един от най-скъпите, най-верните и най-важните приятели в моя живот.

Казвам това, защото Стамена днес щеше да навърши 88 години и на този ден винаги ми е някак тържествено, защото до миналата година чествахме винаги с посещение в дома ѝ на спирка "Вишнева", където тя неизменно сипваше по едно коняче за "Добре дошли!".

Днес беше представянето на нейната книга, която типично в стила на Стамениния живот бе излязла от печат в деня, в който тя отиде в другия свят...

Днес ние, нейните роднини, приятели, колеги и ученици си разказахме толкова мили истории, и беше толкова трогателно, че не успях да сдържа сълзите си, които обаче бяха сълзи от радост, че сме имали този невероятен късмет да общуваме със Стамена.

Днес нямаше тъга, защото всички присъстващи бяхме благодарни за всички уроци, които Стамена ни даде, за цялата любов, която не пестеше, за достойнството, което показваше до сетния си дъх, за онзи заразителен смях, за проникновените тайни на битието...

Не знам как е успяла, но Стамена създаде без да иска (съвсем в стила на Вируса) една общност на нейните ученици от различни училища и всички ние вече знаем, че тази връзка, с която тя ни е свързала, е ненарушима.

И тъкмо това днес сякаш успя да изпълни сърцата ни с радостта, която преливаше в тази малка зала на Народната библиотека.

Честит Стаменин рожден ден!

Стамено, обичаме те.

*От фейсбук!