През последния месец кремълската пропаганда в България все по-настойчиво твърди, че предстои изпращане на "български войски" на терена на войната в Украйна. Самите пропагандисти на кремълска служба добре разбират, че подобно твърдение е абсурдно и крайно нереалистично, поради което уточняват - с малък шрифт - че това може да е "батальон доброволци", които българските властници "нямат търпение" да проводят на бойното поле...

Защо се налага подобно ексцентрично твърдение да заеме централно място в путинистката пропаганда на българска земя? Първо, защото българското обществено мнение трябва да бъде системно плашено с възможно най-апокалиптични сценарии за последствията върху страната ни, ако властимащите се присъединят по-категорично към общите усилия за подкрепа на Украйна, осъществявани от страните на ЕС и НАТО. Страхът е основен инструмент за натиск и той особено охотно се използва тогава, когато другите - по-логични и по-разумни аргументи сякаш са приключили. След фиаското на руския blitzkrieg в агресията срещу Украйна и поставянето на съдбата на кремълския режим в ръцете на частната армия "Вагнер", картонената кула на "непобедимата велика сила" Русия рухна пред очите на всички. Много митове загинаха в тази нелепа агресия, разкривайки неугледната картина на една разпасана военна структура, изпълнена с мародери и насилници. Остава страхът - страх от... неизвестно какво, но страх "спасителен" от гл. точка на българския национален характер - "я по-добре да си траем и да се снишаваме, че да не вземе да стане нещо..."

Втората причина за широко тиражираното нелепо твърдение за "намеса" на български военни групи във войната може би отразява един често практикуван от Кремъл пропаганден похват. Когато Москва се готви да направи нещо лошо или опасно, тя първо обвинява в подобни намерения противнниковата страна. Ако режимът на Путин обсъжда възможността за ескалация на конфликта и разширяването му в посока на страни членки на НАТО - чрез провокации в Прибалтика, на Балканите или някъде другаде, естествено е Кремъл да очаква неизбежен и достоен отговор от страна на Алианса в изпълнение на неговия чл. 5. Тогава ще бъде от полза - поне месеци предварително - да се твърди "ето, ние ви казахме, че НАТО ще се намеси със свои войски..."

Искрено се надявам втората хипотеза да си остане в сферата на вероятностите. Дори и минимално присъствие на здрав разум показва изразителното съотношение на силите между Москва и Запада, а спекулациите, че "Китай вече е на наша страна" не стават за нищо друго, освен за вътрешна пропагандна употреба. Освен всичко останало, поведението на основните западни сили в този конфликт очевидно показва, че поне засега се избягва "натикването на плъха в ъгъла", макар, че натискът върху гризача непрекъснато нараства. Именно поради това в Кремъл все още имат ясно очертана възможност за избор - срещу неразумна ескалация, въвличаща НАТО открито в конфликта.

Българската путинистка пета колона е отделен и много интересен обект на анализ. На нея вече нищо мило не й е останало, освен безусловната служба в полза на кремълския работодател. С горчив вкус в устата и с все по-неуместен ентусиазъм, аналитичните тролове на Москва са готови да лансират всякакви хипотези - парадоксални и невероятни, стига да утвърждават своята все по-отчаяно нереалистична теза: руското присъствие и контрол в България има бъдеще, има смисъл, има необходимост. Е, там е работата. Руското присъствие в България няма бъдеще, няма смисъл, да не говорим за необходимост. След мобилизацията на Европа да спре кремълската агресия срещу Украйна - за да не се превърнат останалите европейци в следващата мишена на агресия - Русия ще трябва да се изтегли от Европа. Да се раздели с енергийната си хегемония, с арогантния пропаганден контрол над европейското общественото мнение, с навика да произвежда унизителен европейски неутрализъм спрямо безобразията на кремълския режим. Русия ще се завърне в Европа - стопански и политически - след като предостави убедителни доказателства за своята еволюция в нормална демократична държава. Дотогава - бариерата между Европа и Русия ще остане и ще бъде достатъчно твърда, за да не се повтарят унизителните компромиси от миналото.

Всичко това е лоша новина - не само за петата колона на руската проипаганда в София, но и за целокупната българска посткомунистическа олигархия. Тази олигархия десетилетия практикува кръвосмесително съжителство между принадлежност към институциите на Запада (ЕС и НАТО) и корумпирано партньорство - подчинение на руския олигархичен интерес в България. Времето на това съжителство приключи и това е много лоша новина за тези, които непомерно се облагодетелстваха от него. Тревожни са - има защо. Затова проектират своя страх за бъдещето върху апокалиптичните си пропагандни прогнози, призвани да "страхуват" всички останали. Finita la comedia!

От Фейсбук.