На 26 април 1986 г. гръмна единият реактор на Чернобилската АЕЦ. Повече от 2 седмици тогавашното съветско ръководство и българските им колониални управители мълчаха и криеха зловещото събитие. Криворазбраното желание да не се създава паника, вероятно има връзка със съвременната епидемия от рак.

Заради Чернобил и мълчанието около него започнаха гласността и перестройката, паднаха режимите. Любомир Шиндаров и Григор Стоичков - тогавашните преки отговорници, бяха осъдени.

Не бих искал да правя сравнения между сегашното правителство, което се държи абсолютно адекватно на ситуацията. Бих казал - отлично. Едва ли може да имаме по-подходящ министър-председател за справяне точно с извънредни ситуации.

Това, което искам да кажа, е, че в голяма част от населението, администрацията и публичните говорители дреме дълбоко законспириран такъв доперестроечен "чернобилски синдром". Желание да се неглижира опасността, да се крие реалният размер на бедствието.

Връх на тази григорстоичковщина е заплахата за прокурорска разправа, отправена срещу сеизмолога Бойко Рангелов, който предрича нов трус. Боже мой, по-добре е той да е направил грешна прогноза, отколкото прогнозата му да е вярна, но скрита от обществото. А ако това наистина се случи и благодарение на прогнозата един-единствен човешки живот да бъде спасен, си струва тя да е направена и оповестена. Все пак става дума за думи на най-авторитетния български сеизмолог, не на врачки, баячки и природни феномени. На тях е позволено да гледаме с насмешка, но на учените - не.

Нали всички ние плащаме, за това те да изследват земята и да правят прогнози. На 14-а страница в новия брой на "168 часа" може да прочетете прогнозата на един друг сеизмолог Рангел Гюров - тя също звучи стряскащо и дано той да греши, но смятам, че всеки, който притежава такава информация и не я сподели публично, извършва голям грях срещу обществото.