95-ата церемония по раздаване на най-престижните кино награди се проведе тази нощ. Безспорно най-коментиран стана филмът "Всичко навсякъде наведнъж", който взе цели 7 статуетки включително за най-добра лента. Веднага се породиха противоречиви мнения дали това наистина е заслужено, или е просто "безопасният" избор на Академията, за да бъде избегнат скандал на расова основа. 

Според част от критиците филмът е претенциозен и му липсва душевност, а посланието е повече от банално.

"Лентата разказва историите с бясна скорост, докато се гордее самодоволно от своята интуитивна интелигентност. Филмът продължава да прилага дефибрилатори към изчерпания си разказ, а всъщност няма сърце като за начало. "Всичко навсякъде наведнъж" е онова непоносимо дете, чиито високомерни родители ви показват уменията му и следят лицето ви, за да се уверят, че сте достатъчно изумени от него. Не можеш да не оцениш подготовката на детето - но боже, как ти се иска това да свърши." Това мнение сподели филмовият критик Бил Нюкот в The Saturday evening post.

"Научно-фантастичният хит за собственичка на пералня, която научава, че има безброй други същности, съществуващи в безкраен брой паралелни вселени, събра куп награди от класа на "Титаник". До голяма степен го мразя", добави той. 

"Филмът не успя да ми повлияе. Да, актьорският състав е страхотен, китайската култура е представена без усилие и т.н. Но имах чувството, че режисьорът просто хвърля всяка идея на екрана и резултатът ми се стори доста повърхностен, особено при внушителните 142 минути. В крайна сметка получаваме прекалено много шамари, фетиш към свръхмодерни битки, мултивселени, подпечатани върху още мултивселени, и сапунено послание за семейството и любовта. Не помага и фактът, че филмът преминава от една сцена в друга, без да има каквито и да било значими драматични акценти. Усеща се като музикален клип, лишен от точно това, което се опитва да проповядва - човешкото чувство", споделя критикът Джордан Руими в World of reel.

"Провалена фантазия" е най-простият и ясен начин да опишем "Всичко навсякъде наведнъж", филмът на Даниел Кван и Даниел Шайнерт (дует, наречен Даниелс). Ако не беше привлекателното и харизматично присъствие на актьорския му състав, той нямаше да остави нищо друго освен пушек от пара. Празнотата на филма е още по-обезкуражаваща, тъй като той има съществена и значима реална основа, която бива пренебрегната в името на някои специални ефекти", пише Ричурд Броди, критик и автор на книгата "Всичко е кино: работният живот на Жан-Люк Годар".

Според защитниците на филма обаче той заслужава всички награди "Оскар", които може да получи. Те го описват като история за семейната травма и трудния живот на малцинствата.

"Всичко навсякъде наведнъж" е филм с такава мащабност. Наситените актьорски изпълнения се сблъскват с големи идеи, обвити в нюансирано разбиране за това как се отнасяме един към друг. Един филм, който наистина разбира как може да изглежда безкрайността", пише главният филмов критик на Independet Кларис Логри.

"Този филм е вихър, който се движи с нежност и очарование. Както във "Вечното слънце на неопетнения ум" или "Отвътре навън" на Pixar, античната хитрост служи на искрено и щедро сърце. Да, филмът е метафизична многостранна галактическа екскурзия в мозъка, но дълбоко в себе си - а също и на повърхността - той е горчиво-сладка домашна драма, съпружеска комедия, история за имигрантски стремежи и изпълнена с болка балада за любовта между майка и дъщеря." Това мнение изказва критикът на The New York Times А. О. Скот.