През 2020, в началото на пандемията, когато аз като пълен идиот изпратих едно писмо до Министерство на културата, в което питах много неща, част от които посветени на независимия културен сектор, никой не ми отговори.

При това изпратих писмото официално, по каналния ред.

Единственият, който ми се обади, бе Marina Vasileva. Тя ми звънна и започна да ми разказва с какво се занимава като представител на неправителствения сектори и как се опитва да подкара този регистър и неговите правила.

Говорихме си дълго и станахме приятели. С нейният съпруг Вили съм приятел от почти детска възраст, били сме рамо до рамо на сцената много пъти и сме изпили много бири и други напитки заедно.

Година по-късно животът отново ме сблъска с Марина. На едно отчетно-изборно събрание на БМА аз и тя бяхме избрани в управителния съвет на дружеството.

И така заработихме заедно. Не беше минал и месец, когато веднъж и казах - “Марина, няма да мине много време и ти ще станеш министър на културата”.

Тя се засмя, но аз в последно време имам дарбата да познавам доста неща. Даже ми викат “Нострадамус от Девебаир” :))

И така, от днес Марина не е Марина, а госпожа Василева, зам. министър на културата.

А аз лично и пожелавам успех. И смятам, че ако следващия или по-следващия кабинет (редовен) не направи всичко възможно да я задържи, то тези, които ще дойдат на власт нямат 2 грама мозък в главата си.

Искам да кажа още нещо. Аз лично благодаря и на Борислава Танева, която е мой колега и която през цялото време беше достъпна за всеки един въпрос, който съм имал към МК.

Нещо, което в ерата на ГЕРБ беше напълно невъзможно в МК. Казах ви още в началото защо.

И май това е всичко.

А, Марина, да не забравя, имам едни проекти за около 700 000 евра, кога да звънна:)))

От фейсбук