Знаете ли какво е "Велорекс"? Това са ония много симпатични триколки, които се срещаха по българските улици в най-ранното ми детство. Произвеждаха се в Чехословакия и бяха евтина алтернатива на автомобилния транспорт. За по-младите читатели ще се опитам да го обясня с думи - това бе един мотор "Ява", поставен на три колелета, с волан и две успоредни места, завити с политиленов гюрук в керемиденочервено.
Имам мътен спомен, че се продаваха само на инвалиди, или поне повечето, които съм виждал, бяха все с инвалидни номера.
Тези моторчета са една от най-големите житейски несправедливости, за които съм чувал. Появата им е резултат на техническия гений на братята Франтишек и Моймир Странски. Те изобретяват количката през 1943 година, наричат я ОСКАР (от чешки kara na ose - кола на една ос) и е техническо чудо за следвоенна Европа - почти 5 пъти по евтина от най-евтината кола, а може да те придвижи, без да те вали дъжд, със скорост от 80 км/ч.
След войната, колата почва да я произвежда някакъв кооператив, в който водеща роля имат братята. Докато единият не загива, изпитвайки собствената си продукция, а другият е уволнен, защото не влиза в комунистическата партия. Без тях автомобилчето замира и през 1972 година окончателно е преустановено производството и кооперативът прави кошове за съветските мотори. (След 1990 година "Велорекс" успешно изнася кошове за САЩ)
Разказвам тази история, защото става дума за несправедливост и братя, и се сещам за побратимите Галеви. Гаврата, на която подложиха българската държава, ще отеква дълго, както и до днес се помни историята на братя Странски. Защото целите усилия на две правителства, няколко магистратури отидоха по дяволите. България вместо да отмие срама от челото, сякаш сама се маже с непревряла тор. Никой повече няма да повярва, че тук - с тази система и тези хора, е възможно да има справедливост. Галеви показаха, че строгостта на българските наказания се смекчава от незадължителността на тяхното спазване, както е казал класикът Кузма Прудков.
Митът за безнаказаността на държавните мутри бе потвърден от живота. Защото Галеви са точно това, което се нарича държавна мутра. Бивши служители на ДС, които са се занимавали с държавната контрабанда, които в най-мътните години бяха на държавна работа - служители на БОП. После рекетират търговците на стари коли, производството на каптагон и правят каквото си искат в Дупница. Всичко това е публична тайна, но с героични усилия те получиха присъда за побой. Те вероятно са избягали надалеч. Ако някой ден някоя международна служба ги намери и върне, те няма да носят отговорност за укриването от правосъдието, защото не са уведомени официално.
Което показва какъв буфосинхронизъм е българското правосъдие. Изобщо колко трябва да си тъп - депутат, съдия, прокурор, гавазин в съда, за да допуснеш, че престъпник може да бъде осъден в негово отсъствие и да го чакаш доброволно да се заинтересува от присъдата. Не е нужно да го пише в закон, трябва малко здрав разум и добросъвестност.
Такива у нас липсват и затова имаме братя Галеви, а не братя Странски.