Хич не ни трябва президентска република

Едни и същи хора погребаха четвърти пореден парламент, иде ред и на петия. Каква е тяхната диагноза за случилото се? Ето фрази от декларациите им пред парламентарния ковчег.

Христо Иванов: “Оказва се, че НС трайно не може да произведе мнозинства (Браво! Откри топлата вода!)… Българската парламентарна република започна да мутира в един модел, наследен от епохата преди 1991 г.”.

Да си дойдем на думата - пак Тодор Живков е виновен! Само че при него нямаше никакъв проблем с мнозинствата. А какво е лечението според г-н Иванов? “Трябва да гарантираме върховенството на правото, за да върнем парламентарната република в нейната функционалност…”

Мъдро. Някой би казал обратното – щом парламентарната република не функционира, кой да върне върховенството на правото? Но… явно ДБ ще чака Перловската река да тръгне от бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” към Драгалевци.

Следващият. Корнелия Нинова: “Изправени сме пред пропаст. Ако продължаваме по същия начин, ще паднем в нея като държава, не като отделни политически партии”.

Факт, само една забележка – отдавна не стоим изправени пред пропастта, а падаме надолу. Но кой ни бутна в нея?

“Така ни излъчи народът – разкрива Нинова. – Това ни доведе до всякакви коалиции, до ситуационни решения… Това роди спекулации според това кой е по-креслив…”

Има логика! Щом за ДБ виновен е Т. Ж., защо Нинова да не хвърли вината върху населението? Даже редно е да му се поскара: “Дано да е достатъчно времето да осъзнаете, че личната ви съдба и живот е във вашите ръце, във вашето решение кого ще изпратите в следващия парламент, за да решават проблемите на България. Мислете със сърце, но и с разум!”.

Има логика. Но пази боже да включим и разум в задачата – тогава кой ще гласува? Полза никаква, а избирателят пак виновен.

Следващият, Андрей Гюров от ПП: “Това НС остана в опозиция на бъдещето. В един все по-дигитален свят то ще остане като парламент на хартията!”

Поет! Наистина аналоговото настояще ни дърпа в хартиеното минало. Дали да не забраним четенето и писането в отделенията?

“Време е за смелост. Нека погледнем напред, какво ни предстои - предстои ни да намерим онова, което ни обединява, да посочим цели и да кажем категорично… Знаем къде искаме да отидем, знаем стъпките, които трябва да направим. Да се захванем за работа, да направим промените…”

С две думи - дайте да дадем! Грабвайте кирки и лопати! Ех, комсомолска младост – къде отлетя?

И накрая – тежката дума на ГЕРБ. Десислава Атанасова: “Кризата може да бъде решена с поставяне на опорни точки и отговори…”.

Сега разбирате ли защо ГЕРБ все прегръща опорките на ДБ и ПП? За да няма криза. Същото казва котаракът Леополд на двете мишлета: “Ребята, давайте жить дружно!”.

Ребятата обаче се дърпат, крият се по дупките, не им се влиза в коалиция с котарак. Всяка партия със своето алиби. Едната вижда вината в Тодор Живков, другата - в народа, третата помпа комсомолския ентусиазъм, а четвъртата страда от несподелена любов към евроатлантизма. 7 невинни партии = 1 виновен народ.

Нещо липсва в тези диагнози. Представете си, че една сутрин заварите автомобила си на трупчета – някой отмъкнал гумите с джантите. Обаждате се в близкия сервиз, пристигат майсторите и цъкат с езици. Първият казва – тази кола трябва да се пребоядиса, иначе няма да тръгне! Вторият – неее, бордовият компютър е бъгясал. Не е и това! – произнася се третият1 – дайте да се прегърнем и колата ще литне!

Гледате, слушате, пък си казвате: “Тия защо се правят на луди? Да не би точно те да са ми откраднали гумите, барабар с джантите?”.

Същото е и с партиите – причината очите ще им извади, но диагнозите им са далеч от друга планета. Истината е, че партиите са узурпирали суверенитета на народа и не могат да си го поделят.

Узурпацията става благодарение на партийнолистовата избирателна система, която дава възможност на лидерите да се самоназначават за депутати, без да се подлагат на избори. Даже се слагат за водачи на 2 листи едновременно, та да е двойна гаранцията.

Същите кризи се наблюдават навсякъде, където се използва партийнолистовата избирателна система. Нищо уникално няма. Същото се е случвало във Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, съседна Гърция, Румъния, Ваймарската република в Германия, Италия преди Мусолини и къде ли още не. Да не забравяме и Третото българско царство. 

Кризата е партийнолистова. Епикризите са 3.

1. Оптимистична – политиците връщат откраднатия суверенитет, като въвеждат чисто мажоритарна избирателна система. Щом народът си върне правото да ги избира,

парламентът веднага оздравява и започва да се

бори с корупцията

2. Песимистичният - смесената избирателна система. Болестта се притъпява, но не изчезва. Колкото по-малък е делът на мажоритарния вот, толкова по-остри са симптомите и обратното.

3. Катастрофалният – ако партийнолистовата система остане непокътната, стига се до преврат и диктатура. Така идват на власт Хитлер в Германия и Мусолини в Италия, полковниците в Гърция през 60-те години на миналия век. Така се случва и в България през 1923 и 1934 г. все заради полуделите от партийнолистовата система партии.

Във Франция през 1958 г. партиите сами канят Дьо Гол и му дават диктаторски пълномощия. Слава Богу, той веднага прилага оптимистичния вариант.

Сега българската демокрация е в

третата, катастрофална фаза

Ако не бяхме европейски протекторат, отдавна някой генерал да е арестувал партийните лидери и да ги е прибрал в Белене да строят атомни централи. Сега обаче ЕС би ни спрял субсидиите. Затова у нас превратът е културен, той се промушва през вратичките на конституцията по терлици.

Волю-неволю, генерал Радев от две години е конституционен диктатор. Както е тръгнало, скоро ще е монарх. Но не можем да го укоряваме в нищо – партиите насила го качиха на тази круша. Човекът просто си изпълнява задълженията, а те - не. Нещо подобно се случва и на Борис III през 1934 година - партиите пощуряват, звенарите правят преврат, а после насила дават властта на царя.

Да ме извини читателят, че повтарям една и съща диагноза в различни опаковки. Но нима не се въртим в една и съща криза? Значи все някой трябва да напомня и диагнозата, и лекарството, та дано истината стигне до главния мозък.