Сталин и Чърчил не се разбрали Георги Димитров или Тито да води Балканската федерация

С Вожда наивно очаквали България и Македония да са две български републики, Йосип Броз ги изиграл

Балканската федерация не е комунистическа измислица или план на Коминтерна. Идеята се е зародила още по времето на Османското владичество, когато за православното население от гърци, българи и сърби се е ползвало общото название “рум миллет”. За нея са писали и са се застъпвали много от видните наши революционери и политици като Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Димитър Благоев, Александър Стамболийски...

През януари 1990 г. посетих Антон Югов в дома му на улица “Хан Крум” в София по повод мои родословни изследвания. Исках да потвърди или отрече спомени на баща ми относно организирани през 1931 - 1932 г. срещи, сказки и танцови забави в новопостроената тогава македонска махала в днешния асеновградски квартал “Долни Воден”. По онова време никой не знаел, че Югов е комунист от висок ранг, а са го приемали като организатор на младежка македонска организация към ВМРО. И освен името си по паспорт - Антон Танев Гьошев, той е бил известен най-вече като Тони Китариста, защото често ходел с китара и обичал да свири и пее стари шлагери.

Вместо уговорената 30-минутна среща разговорът ни продължи над час и половина, през което време той с просълзени очи изплакваше болката си по неразрешения македонски въпрос и неосъществената Балканска федерация. Защото и той, както и моите родители, бе роден и израснал в Егейска Македония. Според неговото виждане след злополучния Ньойски договор македонският въпрос е могъл да бъде решен единствено чрез федериране.

След края на Първата световна война на всички става ясно, че за обединяване на българските земи не може и да се мечтае. Има различни тенденции, появяват се крила на ВМРО с различни планове. Известна е идеята на Ванче Михайлов за “Швейцария на Балканите”, за федериране на трите области на разпокъсаната Македония. А по подобие на австрийската нация, ползваща немски език, или американската такава – ползваща английския, също можело да се мисли.

“Разделяй и владей!” е старо правило в международната политика и великите сили не желаят обединение. Но Георги Димитров след Лайпцигския процес става световен авторитет и като председател на Коминтерна склонява Сталин към съгласие за обединяване на България с Югославия. Според Антон Югов по този въпрос е имало многократни разговори между Сталин и Чърчил, които по взаимно съгласие не са били протоколирани и са неизвестни. Въпросът е стоял открит чак до 1947 - 1948 г. и според Югов Сталин е бил съгласен единствено ако Георги Димитров бъде начело на федерацията, а Чърчил – единствено ако начело бъде Тито.

Тук Антон Югов задълго се замисли, вероятно защото за наследник на Георги Димитров по онова време е бил предвиждан именно той.

В повечето случаи го е придружавал, бил е “дясната му ръка” при обсъждане на въпроси, свързани с Македония. Защото освен че е роден и израснал в Македония, Югов от младини се включва в редовете на ВМРО и ръководи нейното младежко движение. Когато Гърция отпада като страна от Балканската федерация, променят и името на Българо-Югославия по примера на някогашната Австро-Унгария.

Бледското съглашение, подписано от Тито и Димитров през 1947 г., цели вместо ябълка на раздора Македония да стане свързващо, обединително звено между братските славянски народи. Малцина знаят защо Цариброд е наименуван на името на Димитров – Димитровград. Причината може да се разбере, ако се разгледат последните томове от издадените му съчинения.

При завръщането му от Блед на гара Цариброд е организиран внушителен митинг. Там присъстват хиляди граждани от двете страни на границата и Димитров произнася забележителна реч, един от последните изрази на която е, че “отсега нататък во веки веков не ще се намери сила, която отново да постави граница между нашите братски народи”!?!

Но... Тито вече е развалил отношенията си със Сталин и иска страната му “да бозае от две крави”, което и осъществява в бъдещата си дейност. При така променената ситуация Сталин не е съгласен с продължаващите действия на Георги Димитров по този въпрос. Той се опитва да привика при себе си за консултации и обсъждане двамата лидери. И... в един сръбски учебник по история прочетох преди половин век, че “Георги Димитров отишъл при Сталин и го върнали в ковчег, а Тито не отишъл в Москва и още продължава да управлява Югославия”.

Помня песничката, която пеехме през петдесетте години на миналия век след раздора с Тито: “Тито е продажник –туй е всеизвестно.

Куче буржоазно стана много лесно!

Сталин и Червенков казаха открито, че открай години наш враг бил е Тито. А сега в Сърбия, бульо, Тито-Ранковича сърби и хървати, бульо, управляват с бича..”

Изключителна политическа наивност са проявили Георги Димитров и Антон Югов. Ужасяващи грешки, за които заплатиха единият с живота си, вторият - с кариерата си. Повярвали са на Тито и са мислили, че както Австрия и Германия са две германски държави, така и България и Македония ще станат две български републики. Не са допускали, че Тито ще изгражда новата македонска нация на изцяло антибългарска основа.

И тази наивност не можеше да си прости към края на живота си. Репресиите в Македония в първите следвоенни години били представяни като антифашистки, а впоследствие се оказва, че са били антибългарски. Наивност в политиката не бива да се допуска! Заради политическа наивност виждаме пред какви световни проблеми е изправен и днес светът!

Когато Димитров и Югов са обсъждали и договаряли създаването на македонска нация, в главите им изобщо не e минавала мисълта, че това ще стане на антибългарска основа. В началните планове не са предвиждали учредяване на македонски език. Това става по лично нареждане на Тито, който сформира комисия по този въпрос. И един от комисията - Венко Марковски, е отстранен, а сетне арестуван и заточен затова, че е настоявал в македонската азбука да остане буквата “Ъ”!

Самият той ми разказваше спомените си около 1971 година, когато се срещах с него в София.

Не са допуснали тази буква, защото тя се считала като най-характерна за българския език. Сърбоманите приели сръбската като основа на македонската азбука. И при посещение в манастира “Свети Наум” край Охрид забелязах каква “реставрация” се извършваше в манастирската църква - основното бе да се изтрие или закрие тази буква, която съществуваше в стенописите.

Та всеизвестно е, че славянският говор в Македония е западно българско наречие или югозападен български диалект. В него няма падежи, каквито има в сръбския. Не само словесният речник, но и граматиката му е такава. Защо не се издава българо-македонски речник и досега?

Споменах за Охрид, та да вметна и арестуването ми в този град.

Още като студент, като наследник на македонски бежанци се заех с изучаването и изследването на така наречения македонски въпрос. Българи ли са всички македонци, или само онези от Егейска Македония, наричани от гърците “вулгарофони” („българогласни“). По онова време се отиваше в Югославия без задграничен паспорт. Само добавяхме срещу такса от 20 стотинки към зеления си паспорт листче с написани на латиница имената ни и печат, защото в паспортите ни имената фигурираха единствено на кирилица.

Та край вековното дърво с хралупа в центъра на Охрид заразпитвах трима старци дали са се чувствали българи техните предци, както моите. Само след няколко реплики единият от тях изрече: “Айде да си одиме!” и станаха. Тръгнаха си, а аз реших да ги проследя.

Постепенно се разделиха всеки към дома си и изведнъж пред мен и зад мен изсъскаха гумите на милицайски коли. Наизскочиха няколко милиционери, поискаха ми документите, казаха ми, че ме арестуват, и с вързани ръце ме закараха в избеното помещение на милицията. Привикан бях на среднощен разпит с основен въпрос за чие разузнаване работя. Когато разясних целта си, разпитващият - около 40 - 45 годишен следовател, така захвърли към мене химикалката, че ако не бях успял навреме да отклоня главата си – щях да остана с едно око. И ми добави, че българи в Македония няма и никога не е имало... Сутринта бях съпроводен с две коли до българската граница и пуснат с предупреждение, че този път ми се е разминало, но ако ме хванат отново – няма да се отърва от македонските затвори!

Мои роднини от днешния асеновградски квартал “Долни Воден” се преселиха след 1945 г. в Скопие – искали да живеят в столицата на “новоосвободена Македония”. Политически грамотни, те поставили на къщата си актуалния за времето си лозунг “Сталин-Тито-Димитров!”. Но... при последвалия раздор не реагирали навреме и властите ги презаселили принудително като “бугараши” в град Сомбор – на унгарската граница. Чак след разведряването по време на Хрушчов успяха да се върнат отново в “Долни Воден”. И родственикът ми, с когото се случихме в един и същи осми клас, говореше на примесен със сърбизми диалект.

Пропагандата така промива мозъците на няколко поколения българи в Северна Македония, че потомците не само се страхуват, но и се срамуват да се наричат българи. Защото са убеждавани, че българите сме татари, диваци, фашисти и какви ли още не. В учебниците им по история изучават, че македонският цар СамОил утвърдил Македонската империя в непрекъснати войни срещу българите!?! Така че побоят в Охрид за мен не е някаква изненада, а нормален резултат.

А основното, което повтаряше Антон Югов при посещението ми, бе, че те не са допускали и в мислите си да предадат на Тито Пиринска Македония. Дори напротив – мислили са, че той се минава, като отстъпва 35 процента македонска територия, срещу само 10 процента, представляващи Пиринския край.

Нещо повече – забавянето и нерешаването с години на проблема за българо-югославската граница е спасило за България и Видинско и Кюстендилско, защото апетитите на Тито като победител са били границата да минава покрай Перник!

И когато слизаше по стълбите, за да ме изпрати до тротоара, с непрекъснато поклащащата се от болест глава, Югов не спираше да повтаря: “Пишете ги, моля Ви се, публикувайте тези неща, за да се знаят истините, защото те най-често се преиначават!”