48-ото Обикновено народно събрание започна със сакралния момент, когато един колега засне как се кълне не в конституцията, а в шкембето си (вероятно сред малкото искрени депутати, което не го прави умен, обаче). Завърши с командата на президента: "Всички успешни служебни министри, към следващия мандат - хоооодом марш! Минеков, ти къде бе?!" Колегата Петър Николов изтъкна, че за по-малко от 2 години президентът ни уволнява вече за четвърти път от работа (може би е лично отношение?!).

На първо четене изглежда, че депутатите сами сме си виновни за неспособността да съставим редовен кабинет. Въпреки краткия си живот Четиридесет и осмият парламент беше много по-добър от предишните три. Свърши доста, наистина полезни законодателни промени. Така че арабската поговорка: "Попитали камилата защо и е крив врата, а тя отговорила - то какво ли ми е право?!" не е меродавна в този случай. Азбучна истина е, че нито един народен избраник не е успял да се издигне над нивото на избирателите си. И големият въпрос е: наистина ли българите сме толкова разделени, колкото бяхме депутати в 48-я парламент? Дали изборите на 2 април ще успеят да отговорят на този въпрос?! Не съм сигурен, но съм сигурен, че ще продължа да се опитвам да лекувам разделенията... Както винаги съм оптимист: винаги може да бъде още по-лошо!

От Фейсбук.