Те биха могли да се използват в двигателите на превозните средства, за производство на стъкло и електронни устройства

Надпреварата за Луната между САЩ и Китай става все по-сериозна и следващите две години може да са решаващи. Това твърди администраторът на НАСА Бил Нелсън. Според него Пекин може да опита да доминира над богатите на ресурси места на лунната повърхност - или дори да не допусне САЩ. “Факт е, че сме в космическа надпревара”, заявява още той.

Коментарите последваха мисията на НАСА Artemis I, при която космическа капсула “Орион” без екипаж прелетя около Луната. Това е първата голяма стъпка към плана на САЩ да приземят астронавти на лунната повърхност, за да има по-постоянно човешко присъствие там, което може да стане още през 2025 г. На свой ред Пекин обяви, че има за цел да приземи тайконавти на Луната до края на това десетилетие. През декември китайското правителство представи визията си за по-амбициозни начинания - например изграждане на инфраструктура в Космоса.

През последните години Китай изстреля серия от роботизирани спускаеми апарати за събиране на проби - включително за първи път в историята към далечната страна на Луната. Имаше и техника, която достигна Марс.

Американските военни също изразяват загриженост относно възможните последици за сигурността от навлизането на Пекин в дълбокия Космос. “Напълно възможно е да ни настигнат и надминат”, заяви генерал-лейтенант от космическите сили Нина Арманьо. Според военния напредъкът, който са постигнали, е зашеметяващ и изключително бърз.

В доклад на Пентагона се изтъкват поредица от успехи на космическата програма на Китай. Документът установява също, че Пекин подобрява способността си да произвежда системи за изстрелване на космически кораби.

Тери Въртс, бивш командир на Международната космическа станция, заяви, че състезанието има политически елементи и такива, свързани със сигурността. “Това, което те наистина искат, е уважение като най-добрата държава в света.

Искат да бъдат доминиращата сила на Земята,

така че посещението на Луната е начин да покажат, че системата им работи. Ако ни изпреварят в пътуването до Луната, това ще покаже, че са по-добри от нас.”

Китайското правителство твърди, че подобни опасения са неоснователни. Според властите в Китай изследването и мирното използване на космическото пространство е общо начинание на човечеството и трябва да е от полза за всички.

Все пак не всички са убедени, че Вашингтон и Пекин са на път към борба за Луната. “Съмнявам се”, казва Виктория Самсън, директор на фондацията Secure World Foundation. Тя отбеляза, че Китай, както и САЩ са страни по Договора за космическото пространство, който забранява на държавите да предявяват териториални претенции към което и да е небесно тяло, включително към Луната. Освен това за всяка държава ще бъде трудно да поддържа дългосрочно човешко присъствие в дълбокия Космос.

 Същевременно за първи път в историята на човечеството частен лунен модул, построен от японската компания ispace, ще се опита да кацне на Луната през април. Тя ще се опита да събере лунни проби и след това да ги продаде на НАСА съгласно предварително договорен договор. 5000 долара е символичната стойност, но дълбоките последици за бъдещето на космическите ресурси са безценни.

Японският министър на космическата политика Такаичи Санае твърди, че ако ispace прехвърли собствеността върху лунните ресурси на НАСА, това ще бъде първата подобна сделка в света.

Хакамада Такеши, изпълнителен директор на ispace, заяви, че търговското използване на космически ресурси е още една стъпка към създаване на лунна икономика, затова целта на НАСА за дългосрочно присъствие на Луната ще бъде подкрепена от компанията.

Анализатори обаче се чудят какви точно са ресурсите на Луната, за които ще се води надпревара. Черно-белите снимки от първото кацане на естествения спътник на Земята през 1969 г. показват на пръв поглед пуст пейзаж. Изстреляната през 2009 г. сонда на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter обаче

разкри богата на ресурси повърхност

С помощта на инструменти за изследване на повърхността апаратът събра данни, разкриващи наличие на важни елементи, минерали и вода.

Според НАСА не би трябвало да е изненада, че на Луната са открити често срещани минерали, включително базалт, желязо, кварц и силиций. Ресурсите в по-голяма наличност биха могли да се използват за сгради, прозорци, каменни изделия, слънчеви панели и други.

Открити са и благородни метали като платина, паладий и родий. Те са силно проводими и могат да се използват в електрониката. През 2011 г. учени от НАСА съобщиха, че са намерили титанова руда, 10 пъти по-богата на титан от тази, която се намира на Земята. Когато се смеси с алуминий или желязо, титанът прави сплав, която е лека, устойчива на корозия, невероятно здрава и устойчива на екстремни температури. Тя може да се използва за изграждане на различни изделия като двигатели и медицински импланти.

Съществуват 17 редки метала, които са в малки количества на Земята, но на Луната са в изобилие, например скандий, итрий и други. Те биха могли да се използват в двигателите на превозните средства, за производство на стъкло или керамика, електронни устройства, радарни системи, свръхпроводници и др. Още по-рядко се среща хелий-3 - газ, който може да се използва като чисто и мощно гориво за реактори за ядрен синтез. Има и вода. Смята се, че тя е затворена в лунния лед, скрита дълбоко в сянката на полярните кратери, и може да бъде превърната в кислород и ракетно гориво.

Междувременно НАСА инвестира милиарди долари в разработването на технологии около космическия добив. През юни 2020 г. агенцията обяви, че работи по две концепции, предназначени за изследване на лунни кратери и добив от астероиди. Първата, наречена Skylight, предлага технологии за бързо проучване и моделиране на лунни кратери. Втората се казва Mini Bee и има за цел да демонстрира техника, известна като оптичен добив, която използва концентрирана слънчева светлина за

изтласкване на газове от астероиди

и използването им като ракетно гориво.

Някои експерти обаче изразяват загриженост относно етичните последици при добива на лунни ресурси. Проучване сочи, че светът трябва да ограничи космическото развитие до една осма от Слънчевата система, а останалата част да остави “дива”.

Биоетикът Иви Кендал пък повдига въпроси за изследването и заселването на Луната. Те са свързани с използването на спътника ни като база за планетарна защита, здраве и безопасност при туризма, провеждането на медицински изследвания там, както и безопасността на работниците.