Има една важна, но рядко коментирана причина за възникването и задълбочаването на сегашната европейска криза - интелектуалният дефицит. Кризисните процеси, на които сме свидетели вече четвърта година, илюстрират по безспорен начин теоретичното изоставане в нашето разбиране за съвременните обществено-икономически процеси. Съответно предприеманите мерки за овладяване на кризисните процеси и тяхното преодоляване са със слаба ефективност или дори контрапродуктивни.
Опитите за преодоляване на кризата продължават, но нека да видим колко е остарял теоретичният арсенал, с който разполагаме.

Досегашните теории
не дават отговор

какво трябва да се направи, когато държавният дълг е трицифрен, безработицата е двуцифрена, бюджетният дефицит е хроничен и надхвърля в пъти дългосрочния тренд на растежа, населението е свръхзадлъжняло, спестяванията са близки до нулата, инвестициите са функция на държавните преференции и субсидии, а паричната емисия е основният източник на ликвидност за банковата система. Всеки теоретичен модел дава отговор какво да се прави при отклонение на отделни параметри от равновесното им състояние. Но когато твърде много параметри са далеч от нормата, са нужни

нова теория

и нов инструментариум. Основната причина досегашните теории да не съответстват на днешната действителност се състои в съвкупността от неадекватни на днешния ден фундаментални допускания, на чиято база са изградени.
На първо място е презумпцията, че когато една икономика бележи ръст или коригира макроикономическите си дисбаланси, това по дефиниция е добро и за останалите икономики. Фактите през последното десетилетие говорят точно обратното. Редица икономики отбелязаха растеж за сметка на задълбочаването на дисбалансите в други. А коригирането на дисбалансите в една икономика често водеше до прехвърлянето им в съседните икономики. Няколкото европейски ликвидни кризи показаха, че икономическата интеграционна игра е с нулев резултат - положителният резултат на Севера е огледален на негативния резултат на Юга. Остава открит основният теоретичен въпрос - как е възможно да бъде постигнат кохерентен растеж с общ и реален положителен резултат.
Друго допускане от критичен характер бе, че поставени в условията на общ пазар, обща валута и целево субсидиране, в изоставащите икономики ще започнат процеси на конвергенция към по-развитите. На практика се получи обратното, защото социално-осигурителните модели и потребителският кредит позволиха повишаването на потреблението да изпревари ръста на производителността. Свидетели сме на политика, ограничаваща потреблението, която води до

спад в растежа

инвестициите и производителността. Фундаменталният теоретичен въпрос, на който трябва да се даде отговор, е колко далеч от дългосрочния тренд на икономически растеж може да се търси баланс между потреблението и производителността, без икономиката и публичните финанси да колабират.
Третото фатално допускане бе, че държавата е гарант за отваряне на икономиката и е в състояние да управлява устойчиво публичните финанси и системния риск. На практика се оказа, че редица държави бранеха трудовия си пазар от външен натиск, спомогнаха за утвърждаването на монополи и картели в редица сектори, субсидираха националната икономика и потребление дори с риск за срив в публичните финанси. Тук тежкият теоретичен въпрос е - кои са ключовите елементи на държавния суверенитет, генериращи системен риск. Фискалният пакт е само първа стъпка в тази посока.
Следващото несъстоятелно допускане бе за ролята на банките в интеграционния процес. Предполагаше се, че банковата система ще има положително въздействие върху макроикономическата среда и ще спомага за туширането на възникващи дисбаланси. Оказа се точно обратното - банковият сектор нанесе най-тежкия удар върху икономическата среда и породи най-тежките дисбаланси. Теоретичният дебат за ролята на банковата система във формирането на макроикономическата среда, за нужните промени в нейната регулация и надзор тепърва започва.
Не на последно място трябва да се отбележим теоретичното допускане, че икономическите агенти действат рационално и имат рационални очаквания.
Огромна маса потребители, инвеститори и дори групи държави се оказаха на пясъка,

подобно на китове, загубили ориентация

Както и в случая с китовете, науката и досега не може да намери задоволителен отговор защо се случва това. Всяка криза е свързана с отклонения в рационалното поведение и очаквания. Но този път бяхме свидетели на небивала масовост и всеобхватност на отклоненията от здравия разум. Един бъдещ теоретичен модел би трябвало да включва и фактора "обозначаване", измервайки неговия размер и динамика, както и отражението му върху социално-икономическите процеси.
Хубаво би било да бъде намерен ясен отговор на тези конкретни теоретични въпроси. Преди да говорим общо за икономическия растеж, общи еврооблигации, общо данъчно облагане и други общи приказки.